Той чакаше в стаята за посещения заедно с адвоката си — един от шепата адвокати с редовни изяви по медиите. Често представляваше закоравели гангстери, бивши военнослужещи в Сирия и други хубостници, които повечето датчани, ако можеха, биха заточили вдън горите галилейски. „Стрес тест за правосъдната система“ — така ги наричаше Ерик Мерлин.
Хамид Ибрахим, роден преди двайсет и осем години в семейство на палестинци, заселили се в Ливан, беше датски гражданин. Седеше облегнат, със скръстени ръце. Сине отчете, че нарочно е пъхнал юмруци под бицепсите си, та да се издуят още повече. Примитивният му опит да я сплаши с физиката си я развесели. Беше обръгнала на баналните гангстерски комплексарски показни демонстрации на мъжкарство и на несекващото им желание да си маркират територията. Хамид Ибрахим беше обут в черни маратонки „Адидас“ и носеше черна тениска, каквато Сине вече бе виждала: на гърба с големи бели букви пишеше „Loyal To Familia BGP Denmark“, а на гърдите „Основател“, но на тази за всеки случай бе добавено и „Еl President“. В бандитските среди дискретността не е на почит.
Сине кимна на двамата мъже, седна, извади от чантата си тънка прозрачна папка и диктофон и ги постави на масата пред себе си. Адвокатът прелистваше книжата си, а Хамид Ибрахим се взираше в Сине с празни очи. Тя също го гледаше право в очите и без да отмести поглед, включи диктофона.
— Двайсет и пети декември, 14,37. Разпит на Хамид Ибрахим. Присъстват адвокат Расмус Маркварт и полицейски комисар Сине Кристиансен. — Постави диктофона върху масата. — Жалко за смъртта на Ахмад Билал, вашия капитан, както го наричахте. Съпругата му не беше ли бременна? — Сине разгърна тънката папка. Попрехвърли листовете, издърпа един, прочете написаното и сама си отговори: — Точно така. Бременна е. С третото им дете.
— Вдигна поглед. — Билал оставя три невръстни сирачета. Тъжно. Много тъжно.
Хамид Ибрахим мълчеше.
— На „Нютор“ загинаха общо деветнайсет души. От тях шест са деца. Животът на много семейства е съсипан. — Сине затвори папката. — Какво се случи, Хамид? Едно е да се изтрепвате помежду си… Е, това също е кофти. Но когато заради вашите конфликти измират невинни хора, проблемът придобива съвсем друг мащаб. Разбираш ме, нали, Хамид?
Адвокатът се поизправи.
— Клиентът ми не…
Хамид Ибрахим вдигна ръка. Адвокатът млъкна. Сине го погледна предразполагащо.
— Да…?
— Ще бъда така добър да говоря с теб. Ако обичаш, посъветвай колегите си час по-скоро да прекратят следствието срещу мен, защото няма да намерят нищичко. Не разполагате с улики срещу мен. Зарежете разследването. Няма да откриете нищо.
— Не е съвсем вярно, Хамид. — Сине пак отвори папката и извади друг лист. Очите й зашариха по текста. После вдигна глава. — У теб е намерено оръжие, нали така? В жабката на новото ти ауди. Момент, колата не е твоя. Взета е на лизинг. Съвсем забравих. — Сине му се усмихна и пак зачете книжата. — Полицията е намерила и оръжие. „Walther РРК“ 7,65 мм. Я кажи, да не си започнал да се правиш на Джеймс Бонд? И все пак, съгласи се, малко непредпазливо е да шофираш с пищов в жабката, нали? Погледни реално, Хамид…
Адвокатът се наведе напред.
— Моят клиент твърди, че оръжието не е негово.
— Аз и не очаквам да твърди друго.
— Пищовът не е мой. Кълна се, за пръв път го виждам — Хамид се облегна назад и погледна към тавана.
— Кажи го на съдията по време на следващото заседание. И на по-следващото.
— Необходимо е да представите още доказателства. В противен случай няма как да обосновете искането си за удължаване на мярката за неотклонение — намеси се адвокатът.
Сине смръщи вежди. Наведе се напред и изключи диктофона.
— През последните няколко дни явно не сте следили новините. В настоящата ситуация е достатъчно очевидец да заяви, че е видял как вашият клиент пресича на червено, за да издействаме седемдесет и два часа задържане под стража, и то без значение към кой съдия в града се обърнем. А удължаване на мярката ще получим в поисканата от нас продължителност.
Ядосан, адвокатът разпери ръце:
— Да, правораздаването в Дания е изключително…
— О, ако обичате, запазете си лекцията за следващото заседание на Сдружението на юристите. В момента не съм настроена да я слушам. — Сине се обърна към Хамид Ибрахим: — Нямам представа дали пистолетът е твой, нито как се е озовал в жабката ти, но ми е все тая. Искам обаче да ти припомня, че за незаконно притежание на оръжие законът предвижда от две до шест години лишаване от свобода. Конкретно в твоя случай… Ти за какво беше лежал? Шест години за… за нанасяне на телесна повреда с последвала смърт, нали? — Сине се усмихна ведро. — Ако питаш мен, ще ти дадат максималната присъда. И прокурорът ще поиска да ти отнемат гражданството, помни ми думата.