Ала още от първия ден, когато се нанесоха в „Редиците“, Юнкер се бореше с усещането, че мястото му не е тук. В кралство Дания не съществуваше район, по-пренаселен с изтъкнати журналисти, високопоставени служители в държавната администрация и кметството, адвокати, политици и рекламни агенти. Затова пък в този привилегирован квартал с форма на трапец между езерото Сортедам и улица „Йостер Фаримагсгее“ не живееха полицаи. Преди няколко години Юнкер провери и се оказа единственият представител на тази професия в „Редиците“. А с оглед на безбожното поскъпване на цените на имотите нямаше никакви изгледи това да се промени.
Никой, разбира се, не се отнасяше открито пренебрежително към професията му. Но когато по време на съседски събирания се заговореше за поведението на полицията, Юнкер често оставяше с впечатлението, че мнозина тукашни обитатели възприемат силите на реда като едва ли не фашистко разклонение на държавния апарат.
Или просто, подобно на мнозина свои колеги, с времето Юнкер бе станал малко мнителен и обидчив, стане ли дума за репутацията на системата.
Пъхна ключа в ключалката на тъмносинята входна врата. Шарлоте още не се бе прибрала. Юнкер си погледна часовника: дванайсет и пет. Окачи си палтото, шала и ушанката на закачалката в коридора и вдъхна аромата на вкъщи. О, колко му бе липсвал този аромат във вмирисаната на мухъл къща на баща му. Не се беше прибирал тук от две седмици. Всичко си беше същото. Върху кухненската маса стояха две празни бутилки от бяло вино, а на масата за хранене лежаха няколко писма и три-четири вестника. С това се изчерпваха доказателствата, че въпреки всичко е минало време. Юнкер се запита възможно ли е съпругата му изобщо да не се е прибирала, след като той се бе изнесъл. Едва ли, отхвърли предположението. Шарлоте открай време си беше „извънредно прилежна“, както веднъж майка му бе похвалила снаха си. А от нейните уста това си беше голям комплимент.
„Сигурно просто разтребва редовно“ — реши Юнкер и отпъди мисълта, че е възможно съпругата му да нощува другаде.
Наля вода в електрическата кана и отмери пет пълни лъжици кафе на зърна за пресканата. Чу как вратата се отвори. Звук от събличане на връхна дреха и от цип на ботуши.
През трийсетте години, откакто с Шарлоте бяха заедно, всеки път когато тя прекрачваше прага, Юнкер примираше от вълнение. Чувстваше се горд и щастлив, задето тя е негова съпруга. И често го гризваше съмнение дали наистина и завинаги ще остане негова.
Повечето хора биха се съгласили, че Шарлоте Юнкерсен е великолепна жена. Без токчета беше само половин глава по-ниска от съпруга си. Имаше дълги, мускулести крака, апетитно закръглено и стегнато дупе, макар отдавна да беше прехвърлила петдесет, и големи гърди. Лицето й беше слабо, с високи скули, очите „абсурдно зелени“, както веднъж се изрази техен семеен познат, а устните — плътни и сочни като на Джулия Робъртс. Но застаналите очи в очи с Шарлоте се впечатляваха най-силно от друга особеност във външността й: огненочервената й коса, оформена в прическа тип „паж“. Шарлоте я носеше така от десетилетия, без да се влияе от модните тенденции.
Колеги във вестника й бяха лепнали прякора „Каската“. Юнкер узна това преди години от една подпийнала секретарка по време на служебно парти в редакцията, на което по изключение бяха поканени и половинките на служителите. Впоследствие Шарлоте обяви събирането за едно от най-скучните в историята. Гостите половинки се отегчаваха до смърт в компанията на журналисти и фотографи, хора, свикнали да говорят само за собствената си работа. Служителите на редакцията пък, от своя страна, умираха от скука, защото все пак бяха достатъчно разумни да не се натряскат до козирката както обикновено и защото по обясними причини се въздържаха да флиртуват невъздържано помежду си, каквато беше нормалната практика по време на служебни купони.
Работата е съвсем проста, беше убеден Юнкер. Съпругата му плашеше много мъже. И много жени. Трудно преглъщаха колко е устата и не цепи басма никому. Особено алфа-самците и алфа-самките, които преобладават в медийния бизнес, включително във вестникарските редакции в „Кристиансбор“.