— Тъпанар — промърмори.
Напоследък често се наричаше така. И всеки път не можеше да се начуди какво си е въобразявал, когато преди три месеца, подобно на загорял тийнейджър, се впусна в нещо, кажи-речи предварително обречено на пълно фиаско.
Тринайсета глава
— Той знае нещо. Сто процента съм сигурна. Хамид Ибрахим е видял нещо или някого, но или не иска, или се бои да ни каже какво или кого.
Сине седеше в кабинета на Ерик Мерлин. Началникът се облегна назад и сплете пръсти на тила си.
— Можеш ли да го притиснеш още?
Сине сви рамене.
— Сигурно. Ще го задържим за максималния срок, позволен от закона. Той го раздава много курназ, но, естествено, не гори от желание да кисне зад решетките точно сега, когато махалата му ври и кипи. Освен това заместникът му е мъртъв. Ще се пробвам.
— Добре. А Хикс?
— Него не мога да го притискам. Никой не може.
— Хмм. Как реагира Хамид на въпроса дали допуска атентатът да е дело на конкурентите им от „Бротас“?
— Не вярва да са били те. Не били способни да организират толкова мащабно покушение, което изисква голяма предварителна подготовка.
— Вярваш ли му?
— Всъщност да — потвърди Сине. — Конкретно по този въпрос според мен казва истината. Е, няма как, разбира се, да съм сто процента сигурна в преценката си, но го познавам достатъчно добре, за да разбера кога лъже и кога казва истината. Пък и ми се струва някак нелогично едната от двете враждуващи групировки внезапно да започне толкова кървава война.
— Само да ти обърна внимание, че през последните години развоят на конфликта между двете банди не почива върху особено здрава логика. Хората от тези среди не се славят с висок интелект.
Сине се усмихна.
— Вярно е. Но ти ме попита за моето мнение. Атентатът не ми прилича на разправа между враждуващи банди. В моите очи това е терористичен акт.
— За който никой не е поел отговорност.
— Така е. Доста необичайно.
— Не просто необичайно. Не се сещам за случай „Ислямска държава“ да не се самообяви за организатор на толкова кървав атентат, дори да няма нищо общо.
— А защо да не са сменили стратегията? Не е изключено да са преосмислили положението, след като опитите им да създадат халифат в Сирия и Ирак общо взето се провалиха. Членовете на групировката все трябва да се занимават с нещо. Едва ли някой очаква, че няколко хиляди фанатизирани ислямистки бойци ще се приберат тихо и кротко при маменцето, ще грабнат ралото и до края на живота си ще живеят в мир и сговор като добри демократи.
— Не, разбира се — избоботи Мерлин. — Но тайните служби не са ни съобщили да се готви нещо ново.
Сине сви рамене.
— Много пъти се е случвало опасността от терористична заплаха да се промени, а службите да го проспят. Или са разбрали, но не са ни съобщили.
— Вярно е — усмихна се накриво Мерлин.
— Така или иначе, утре пак ще се отбия при El President. Да пробвам дали не е станал по-сговорчив след още едно денонощие в изолация. Макар че той е свикнал.
Сине стана.
— Нещо против да отскоча до вкъщи за няколко часа, за да разбера как са Нилс и децата?
— Върви, разбира се. Ще се видим по-късно.
Завари семейството си край празничната трапеза. Децата ги нямаше. Бяха си по стаите. Сине целуна Нилс и родителите си. Прегърна свекъра, свекървата и зет си.
— А мен? — попита с усмивка сестра й Лиса.
— Все още си в немилост — отвърна Сине. И се усмихна. — Нищо подобно. Ела тук — и притисна сестра си в прегръдките си. — По-уплашена не съм била през целия си живот. Бях сигурна, че съм те изгубила. Никога повече не ми го причинявай — прошепна тя и погали Лиса по бузата.
— Не беше нарочно. Така се случи; батерията на телефона ми падна.
Седнаха до масата.
— Какво да ти сипя за ядене и за пиене? — попита Нилс.
— Няма нужда, не съм гладна. — Сине все пак се позамисли дали да не обърне една бира. Нуждаеше се от средство, което да поотпусне силно обтегнатата струна вътре в тялото й. Отказа се от бирата — щеше да й се приспи. — Може една кока-кола. Има ли кафе?
Нилс кимна и стана.
— Как върви? Следствието, имам предвид — поинтересува се баща й, пенсиониран учител. Винаги се бе гордял безусловно с по-голямата си дъщеря.
— Зле — поклати глава тя. — Закучи се.
— Хмм. Лоша работа. — Той прокара длан по плешивото си теме. — Ужасно е. Деветнайсет убити. И колко ранени?