Виктор пусна видеото. На екрана се появиха зърнести кадри. Бяла мазда паркира на метри от камерата. От колата слезе мъж — висок и мускулест, облечен в тъмна шуба, тъмен суитшърт и светли панталони. Качулката беше вдигната. На краката си носеше чифт бели „Nike Air Мах“. Мъжът се огледа в двете посоки и тръгна към вратата на джамията. Точно преди да влезе, се обърна и погледна право в камерата, инсталирана на пет-шест метра височина. Виктор Стенсен стопира кадъра и увеличи образа. Погледна мълчаливо Сине.
Тя се наведе напред да огледа по-отблизо усмихнатото лице. Пулсът й се ускори.
— Как, по дяволите… — отрони тя.
— Нали?
— Не може да е истина.
— Явно е.
— Това е лудост. Симон Спрангструп! Та той е мъртъв, да му се не види.
— На записа несъмнено се вижда друго.
През 2012 и 2013 година броят на младите датски мюсюлмани, заминали за Сирия и Ирак, за да се бият за Ислямска държава, се увеличи. Тогава Сине, Юнкер и Виктор разследваха изчезването на трима млади мъже — двама от сомалийски произход и един датчанин, приел исляма, съответно от Орхус и от Копенхаген. Полицията предполагаше, че са заминали за Близкия изток, за да воюват на страната на ИД.
По онова време Тариз, инженер на средна възраст, често проповядваше в джамията „Тайба“ в Копенхаген и в джамията в Орхус, където двамата сомалийци били част от религиозната общност. Полицията подозираше Тариз, че пропагандира джихадистки идеи сред млади датски мюсюлмани. През 2013-а Тариз потъна вдън земя. После се появи във видео в Ютюб. В съвместно обръщение той и датчанинът, приел исляма — впрочем женен за млада палестинка, с която имаха дете — призоваваха младите мюсюлмани да заминат за Сирия и да се влеят в редиците на Ислямска държава. По-късно Тариз беше обявен за мъртъв.
Единият сомалиец се върна в Дания, отрече се от радикалните си идеи, няколко години по-късно завърши висше образование и понастоящем работеше в компютърна фирма. Другият сомалиец, разследван главно от Виктор Стенсен, не се разкайваше за нищо; осъдиха го на четири години затвор и условно екстрадиране от Дания. Сине и Юнкер прекратиха разследването срещу датчанина, след като опечалената му майка се свърза с тях и им съобщи, че синът й Симон е загинал по време на американска въздушна атака някъде в югозападна Сирия. Майката им показа снимка, изпратена й от бойните другари на сина й. На снимката се виждаше труп на млад мъж, увит в ориенталски килим. Лицето му беше силно обезобразено, но не толкова, че майката да не разпознае сина си, най-вече благодарение на рижавата му коса. До тялото лежеше автомат „Калашников“ и датският паспорт на сина й.
Заедно със снимката бяха изпратили на майката и писмо на английски от командира на сина й. Той я призоваваше да се гордее със сина си, комуто Аллах милостиво отредил съдба, достойна за всички истински мюсюлмани. Сега Симон се намирал на много по-добро място. Майката дори намерила страница във фейсбук, в която ислямисти се прекланяли пред мъченика на вярата Абу Мурад ал-Данимарки, както било арабското име на сина й.
А сега се оказа, че само преди няколко дни Симон Спрангструп е гледал в камера в район „Ньоребру“, без изобщо да се опитва да скрие самоличността си. „Подиграва ни се“ — помисли си неволно Сине.
— Направо умът ми не го побира как толкова дълго е съумявал да се изплъзне от радара ви. Мислех, че разходвате ефективно осемстотинте милиона крони, които ви отпускат годишно.
Сине просто не се стърпя да не клъвне колегата си. През последните пет години правителството почти удвои бюджета на Агенция „Вътрешна сигурност“.
— Не можем да държим под око всичко и всички — сви рамене Виктор Стенсен. — Дори при осемстотин милиона годишно.
От „Вътрешна сигурност“ никога не коментираха информация в медиите за загинал датски гражданин, докато се е сражавал за ИД или за друга терористична групировка. Сине обаче беше сигурна, че Агенцията разполага с актуални данни и за местонахождението на датски граждани, участващи във въоръжените конфликти в Близкия изток, и колко от тях са мъртви. Но очевидно бяха изпуснали от полезрението си Симон Спрангструп. Сега вече Сине знаеше кого е видял El President, ала от лоялност не им каза. От лоялност или защото се страхуваше от Спрангструп.
Колко ли още такива като него има, замисли се Сине. Датски граждани, воювали на страната на ИД и обявени за загинали, а всъщност са още живи и в момента се намират в някой от многобройните тренировъчни лагери за терористи в Пакистан и Северна Африка.