— Чия е колата, която Спрангструп шофира?
— Няма да познаеш. Води се на името на вдовицата на Тариз.
— Майтапиш се! — поклати глава Сине и погледна монитора. — Колко време е прекарал в джамията?
— Около час. Гледай сега.
Стенсен превъртя напред и пусна записа. Вратата на сградата се отвори. Симон Спрангструп излезе на тротоара и се отправи към бялата мазда. Този път не погледна към камерата.
— Наблюдавай дясната му ръка — подсказа Виктор Стенсен.
Сине се наведе напред. Спрангструп вървеше с ръце, напъхани надълбоко в джобовете на шубата. Преди да се качи в колата, извади от джоба дясната си ръка и я вдигна във въздуха. Беше свита в юмрук, с изпънат към небето показалец. Жестът очевидно беше адресиран към камерата. Протегнатият нагоре показалец символизира, че съществува само един бог. В продължение на столетия мюсюлманите използват този жест, сравним с кръстния знак при християните. През последните години обаче жестът нашумя печално като знак за принадлежност към Ислямска държава, защото на снимки и видеозаписи терористите често позират с вдигнат показалец като своеобразен израз на тържество от извоюваните победи и екзекуциите на невинни жертви.
Сине потръпна.
— Пфу, проклятие!
— И още как — кимна Виктор Стенсен.
Внезапно в ума й се прокрадна мисъл, спотайвала се в затънтените дебри на съзнанието й. Преди седмица Ане разказа как по улица „Ньоребру“ я спрял непознат и я попитал дали е дъщеря на Сине Кристиансен.
— Много поздрави на майка ти — заръчал.
— От кого? — попитала Ане.
Мъжът обаче само се усмихнал и отминал.
Сине малко се озадачи, но реши да не се задълбочава в догадки. Покрай работата си контактуваше с много хора.
— Как изглеждаше този мъж? — попита все пак дъщеря си.
Ане запомнила само, че бил много висок и мускулест и носел черна шапка. Сине не си водеше точен отчет колко високи и мускулести мъже с черни шапки познава в „Ньоребру“, но не бяха никак малко.
Възможно ли е Симон Спрангструп да е разговарял с дъщеря й? Побиха я студени тръпки.
Често беше ставала свидетел как бандити се опитват да сплашат нея и нейни колеги с просташкото си, агресивно поведение. Нито за секунда не се бе съмнявала в дълбоката омраза на гангстерите към полицията. Но и никога не се бе чувствала сериозно застрашена. По нейно впечатление, въпреки омразата дори най-коравите бабаити приемат, че трябва да проявяват уважение към разпределението на труда. Бандите печелят пари — и то добри пари — от незаконна дейност. Работа на полицаите е да им пречат. Сине често си мислеше, че отношенията между престъпници и полицаи наподобяват игра на роли. Да притесняваш служители на реда в личния им живот, нарушаваше неписания регламент на тази игра. Камо ли да безпокоиш семействата им. Пък и гангстерите знаеха, че нарушат ли правилата, тежко̀ на бизнеса им. Стига да реши, полицията бе в състояние да ги съсипе финансово.
Ислямските фундаменталисти обаче играеха съвсем различна игра. Със съвсем други правила. Главната им цел беше да ударят обществото там, където най ще го заболи; да убият възможно повече невинни хора. А наличието на полицаи и техни близки сред жертвите увеличаваше стойността на „постижението“.
Докато навремето разследваха Симон Спрангструп и предполагаемото му присъединяване към бойците на ИД, Сине и Юнкер действаха на ръба на позволеното. Притиснаха сериозно младата му съпруга. Дори претръпнало ченге като Сине сметна, че са стигнали до максимално допустимата граница. А навярно дори я прекрачиха. Положиха огромни усилия да настроят младата жена срещу съпруга й и да я накарат да се обърне срещу него. Принудиха я да изгледа няколко записа с екзекуции, в които терористи режат главите на жени и мъже, а те крещят от болка и ужас. Самата Сине едва издържа потресаващите кадри.
Прибягнаха до крайни мерки и започнаха да си мислят, че са спечелили съпругата на Симон Спрангструп на своя страна. Временно тя даваше вид, че се дистанцира от жестокостите на ИД, и дори предостави на полицията стария му компютър, но разследващите не откриха в него нищо полезно. После обаче младата жена престана да им дава информация.
Дали Симон Спрангструп искаше да си разчисти сметките със Сине и Юнкер? Знаеше ли той на какъв масиран натиск са подложили съпругата му, за да я настроят срещу него? Да я подтикнат да го предаде?
Едно беше сигурно. Симон Спрангструп беше жив-живеничък. Преди няколко дни бе щъкал из „Ньоребру“. А може би дори бе проследил дъщеря й.