— Добра работа — кимна одобрително Ерик Мерлин на Сине и Виктор.
Сине отметна глава към колегата си.
— Заслугата е изцяло на Виктор.
Очевидно началникът беше обнадежден от тази, по всичко изглеждаше, малка крачка напред, първа от цели три дни.
Вече поне работим по конкретна следа, помисли си Сине. Вярно, все още не разполагаха с доказателство за съпричастността на Спрангструп към терористичната атака. Не можеше обаче да е случайно, че фанатизиран ислямист, вероятно получил солидна бойна подготовка в Сирия, се появява в Копенхаген броени дни преди атентата. Или, по-точно: появява се на видеозапис от охранителна камера. Защото не беше изключено отдавна да се намира в датската столица.
— Сравнихте ли видеото със Спрангструп на улица „Титан“ със записа от „Нютор“ на атентатора, поставил бомбата?
— Да — кимна Сине. — Възможно е да е бил Спрангструп, но не може да се твърди със сигурност. На записите от „Нютор“ лицето на мъжа почти не се вижда.
Мерлин кимна.
— Добре. Сега слушайте внимателно. Докато не разберем повече, нито дума, че сме засекли Спрангструп. Колко души знаят?
— Двама-трима. Предупредих ги да си държат езика зад зъбите. Ако ли не, преди да са преброили до три, ще ги изпратя на летището и до пенсия ще проверяват паспорти — докладва Виктор.
— Добре. Ще поискаме да поставят под наблюдение съпругата на Спрангструп и вдовицата, от която е взел маздата. Ще се свържа с „Вътрешна сигурност“ и ще уредя въпроса.
— Допускаш ли да се крие в дома на една от двете жени? Не е ли твърде слабо вероятно? — усъмни се Сине.
— Няма как да знаем. Права си обаче: този сценарий не е най-вероятният. Но не е изключено Спрангструп да поддържа контакт с двете жени — обясни Мерлин.
— Трябва да бъдем изключително предпазливи при наблюдението. Ако е дори наполовина толкова хитър, колкото си мисля, ще прозре всички опити да минем с номера, че е възникнала повреда в газовата инсталация — редовното оправдание на „Вътрешна сигурност“, за да си осигури достъп до съответното жилище и да монтира скрити камери и подслушвателни устройства.
— Съгласен съм. Основно от „Вътрешна сигурност“ зависи какъв подход ще изберат, но, убеден съм, внимателно ще преценят ситуацията. Според мен спокойно можем да оставим нещата в техни ръце. Във ваши ръце. — Мерлин кимна на Виктор.
— И аз така мисля.
— Хубаво е, че сте такива оптимисти — усмихна се пресилено Сине. — Имайки предвид, че в момента издирваме мъж, когото Агенцията от години смята за мъртъв.
— Не се заяждай, Сине. Ти какво възнамеряваш да правиш?
— Да се свържа с Хикс. Искам да обсъдя с него някои неща.
— Идеята ми се вижда добра. — Ерик Мерлин шляпна длани върху бюрото. — Да действаме.
27 декември
Шестнайсета глава
Двамата новобранци поне дойдоха навреме, отбеляза със задоволство Юнкер и си напомни да озаптява поривите на дремещия в него педант.
Не си спомняше да е виждал двама униформени полицаи, толкова различни на външен вид. Набиха Халид беше слабичка и сравнително дребна. Минималният ръст за полицайка е 164 сантиметра, а на Юнкер тя му се струваше по-ниска. Но понеже в датската полиция служителките на реда от чужд етнически произход бяха рядкост, ръководството охотно ги приемаше. Възможно беше за нея да са направили изключение. Или пък беше по-висока, отколкото изглеждаше, защото кой не би изглеждал дребен до Кристофер Кирк? По преценка на Юнкер младият полицай, с широки рамене, добре сложен, се извисяваше поне на два метра.
Набиха имаше събрани в конска опашка тъмни къдрави коси, широка уста, леко крив нос и чувствена извивка на горната устна. Макар да беше навлечена с дебели зимни дрехи, Юнкер забеляза как се опитва да компенсира ниския си ръст с наперена стойка: гърбът й стоеше изопнат като тетива на лък. Не носеше грим. Не беше и нужно. Надарена е с естествена хубост, забеляза Юнкер с леко, но отчетливо безпокойство. Тъмните й, почти черни очи не изпускаха лицето му нито за секунда. Протегна му десница. Юнкер едва сподави смаяното си сумтене, когато тя стисна силно ръката му и се представи със забележително нисък глас:
— Добър ден. Аз съм Набиха Халид.
„И защо си толкова ядосана?“ — запита се наум Юнкер.
— Знам — кимна.
Русата грива на Кристофер Кирк също беше сресана назад и прибрана в опашка на тила. Изведнъж Юнкер се почувства много стар. Главата на младия стажант беше голяма — както очевидно всичко в този във всяко отношение великолепен представител на човешкия род. Кристофер оголи два реда бисернобели зъби в буквално ослепителна усмивка и протегна ръка. Стисна десницата на Юнкер доста по-леко от Набиха.