— Кристофер Кирк — представи се младият стажант. — Приятно ми е.
— Не бързай с изводите — отвърна Юнкер, докато ъгълчетата на устните му се повдигнаха в неубедително подобие на усмивка. — Искате ли кафе?
— Не пия кафе — заяви Набиха с тон, все едно й е предложил хероин.
„Защо ли не съм изненадан?“ — помисли си Юнкер.
— Май има няколко пакетчета чай.
— Супер — кимна тя.
— Аз ще изпия с удоволствие чаша топло кафе. Навън е такъв кучи студ — прие Кристофер с двайсет и четири каратова усмивка.
— Седнете до кръглата маса. Ще донеса кафе и чаши. И чай. И гореща вода.
След две-три минути Юнкер постави поднос върху масата.
— Е, обслужвайте се. — Той си взе чаша и си наля кафе.
Облегна се назад и скръсти ръце.
— Добре дошли. Знаете защо сме тук, нали? Имам предвид, защо в Сенсте откриха местен полицейски участък?
Кристофер кимна услужливо. „Угоднически“ — мина през ума на Юнкер. Кристофер правеше впечатление на покорно настроен млад мъж.
— За да има видимо полицейско присъствие.
— Да. — Юнкер усети леко раздразнение от баналната предвидимост на отговора. „Овладей се, дай му шанс.“ — Това, разбира се, винаги е един от мотивите да се създаде полицейски участък в малко населено място. Но в момента разкриването на полицейски управления едва ли не във всяка паланка не е главен приоритет на висшето ръководство. Напротив. Напоследък усилено се закриват полицейски участъци. Тогава защо тук става точно обратното?
Кристофер не успя да отговори. Изпревариха го.
— Защото тук се намира голям център за настаняване на непридружени деца бежанци — отвърна Набиха. — И защото прекалено голяма част от тези мюсюлмански момчета — всъщност някои от тях са си вече мъже, просто лъжат за възрастта си — не умеят да се държат прилично.
Юнкер я погледна. „Тази не си поплюва“ — прецени мислено той.
— Може и така да се каже. Не знам дали лично аз бих употребил… но… общо взето е точно така. Окръгът е използвал несъразмерно голям ресурс, за да се намесва спешно в инциденти, свързани с Центъра. Вие, разбира се, знаете за тях. Голямото сбиване по време на градския празник през август. Три-четири случая на предполагаем сексуален тормоз. Вероятно изнасилване по време на обществено събитие през октомври. Разследването по случаите още не е приключило. Това е една от възложените ни задачи. В Сенсте е регистриран бум на кражби в магазини и няколко побоя, в които вероятно пак са замесени обитатели на Центъра. Но има и друго. Във „Вътрешна сигурност“ са постъпили сигнали, че в крайнодесните среди планират координирано нападение над бежански центрове в цялата страна. Тази заплаха, естествено, не намаля след терористичния акт на „Нютор“.
— За който още никой не е поел отговорност. Вероятността зад него да стоят десни екстремисти теоретично също толкова голяма, колкото и бойци на ИД или друга ислямистка групировка, нали? — попита Набиха.
— Да — кимна Юнкер.
Настъпи мълчание. Кристофер отпи глътка кафе.
— Може ли да те питам нещо?
— Питай.
— Ами… докато идвахме насам… аз и Набиха… обсъждахме защо… С две думи, аз ми е чудно…
— На мен ми е чудно — поправи го Юнкер, преди да си сложи спирачка.
— Ъъъ… моля? — смути се Кристофер.
— Граматически правилно е „на мен ми е чудно“, защото изречението е безлично.
— Ааа… ясно. Добре. Та… на мен ми е чудно… защо следовател като теб се е захванал с това.
Набиха се наведе напред:
— Датската полиция е изправена пред най-голямото предизвикателство в цялата си история: разследване на деветнайсет убийства. Може би вследствие от международен тероризъм. Рутинната полицейска работа в окръжните управления е замразена, отпуските са отменени, от провинцията масово изпращат полицаи в Копенхаген, за да охраняват… общо взето целия град. А един от най-опитните датски следователи оглавява малък участък в Сенсте. Извинявай, но това трудно може да…
Юнкер вдигна ръка да прекъсне словесния й поток. Много смело от нейна страна още при първата им среща да повдигне темата, прецени за себе си той. По времето, когато Юнкер беше на нейната възраст и ниво, не би дръзнал да го направи. Но времената се промениха, помисли си с горчивина — бе остарял твърде много, за да я озапти.
— Причините отчасти са лични. Освен това имах нужда от… от промяна. От разнообразие. Всъщност идеята тук да се отвори участък се обсъжда отдавна. През последните няколко дни ръководството, естествено, обмисляше дали да не отложи събитието, защото заради терористичния акт полицията изнемогва кадрово, но в крайна сметка се реши, че ще действаме.