Выбрать главу

Зимата беше стегнала страната в неумолима хватка. Сине непрекъснато мръзнеше. Ако времето продължаваше в същия дух, щеше да се наложи да си купи по-дебело палто. След повече от седмица с дневни температури между пет и десет градуса под нулата, а нощни — още по-ниски и ужасен вятър, протокът Йоресунд започна да замръзва, а смесица от скреж и сол просветли асфалта по улиците.

Сине си извади мобилния и отвори служебния си имейл, фишът със заплатата й беше пристигнал, но нямаше никакво желание да го отваря. Цифрите в него определено нямаше да я разведрят. В пощата имаше и няколко стари непрочетени писма от Мерлин, но тя знаеше за какво става дума в тях. Излезе от служебната поща и отвори личната. Имейлът най-горе беше пристигнал днес. От подател jensjensen222@gmail.com.

Писмото съдържаше само абревиатурата СВР. Службата за военно разузнаване? Това ли означава съкращението? Никога не беше имала вземане-даване с тях.

Кликна върху стрелката за отговор. „Не разбирам. Кой си ти?“ — написа и натисна „изпрати“.

Вратата на кафенето се отвори. Хикс се огледа и я видя. Поръча си кафе, отиде до нейната маса и й протегна ръка. После си съблече палтото, свали си шала, остави ги върху съседния стол и седна.

Сине харесваше Хикс. Беше умен, галантен, забавен и се самоиронизираше — черта на характера, не особено силно изявена у познатите й мъже от арабски произход. Освен това изглеждаше страхотно. Безспорно беше най-красивият мъж, до когото се бе доближавала. Висок около метър и деветдесет, елегантен. Комбинация между Джордж Клуни и Антонио Бандерас. С гарвановочерна, къса къдрава коса и поддържана брада. Винаги ходеше с черни или тъмносини костюми, които му стояха като ушити по мярка — и май наистина бяха такива, — с лъснати до блясък черни обувки и снежнобели ризи с разкопчана яка. Как ризите му запазваха безупречната си белота дори в горещ летен ден, за Сине беше истинска загадка. Облечеше ли тя бяла риза или бял пуловер, само след няколко часа дрехата придобиваше вид на мръсен парцал.

Истинското име на Хикс беше Абд ал-Азиз Хасан. Заради неговата безопасност Сине не бе разкрила самоличността му пред никого. А от страх да не би по невнимание да спомене името му, свикна да го нарича Хикс дори когато са само двамата. Умишлено не го вписа в указателя в мобилния си телефон. Научи номера му наизуст. Само двама колеги знаеха за контактите й с него; единствените двама в службата, на които би поверила живота си: Ерик Мерлин и Юнкер. На последния дължеше всичките си знания за следователската работа. Ала дори пред тях не разкри кой се крие зад кодовото име Хикс.

Още по време на една от първите им срещи тя му разказа за предохранителните мерки и го нарече Хикс. Той се засмя и хареса псевдонима си. После мимоходом го нарече „моя информатор“ и веднага усети, че е сгафила.

— Да сме наясно, Сине: не съм твой информатор — подчерта хладно той. — Срещам се с теб, защото те уважавам. Защото не си като мнозина други полицаи, дето изобщо не им пука за хората, с които установяват служебни контакти. Казвам ти каквото знам, защото е важно държавните органи да са наясно какво се случва. Не разтурим ли бандите, не срутим ли стената между… между вас и нас, ще се стигне до тежки последствия. Затова го правя. — Погледна я в очите. — Но не съм копой на полицията. Разбра, нали?

— Да — кимна Сине. — Разбрах. Не исках да… Извинявай.

Студенината му се изпари с бързината, с която се бе появила. Той й се усмихна.

— Не се извинявай. Важното е, че ме разбра.

Тогава за пръв и единствен път се стигна до остри реплики.

— Всичко наред ли е? — попита той сега.

— Твърде силно казано — сви рамене Сине.

— Не напредвате ли?

— Не толкова бързо, колкото ми се ще. Какво е положението в „Мьолнерпаркен“?

Той си сипа захар в кафето.

— Кофти. Хората се чувстват под обсада. И не е никак чудно, при положение че на всяка крачка срещаш тежковъоръжени полицаи. Често се питам какво ли се случва в главите на децата, които преживяват такова събитие.

— Крайно неприятно наистина.

— А и медиите допълнително нагнетяват обстановката, защото насаждат внушението, че извършителите са мюсюлмани.

— Все още никой не е поел официално отговорност. Не сме оповестявали никакви версии кой е организирал атентата. Съобщихме само, че засега не разполагаме с информация кой стои зад атаката.

Хикс отпи от кафето.

— Така е, но както говорихме преди няколко дни, предположенията се раждат от само себе си. Хората са убедени, че зад атаката стои ИД или друга ислямистка организация.