„… личаха травми, несъвместими с живота“. Юнкер знаеше отсега, че ще напише именно това в доклада си утре или когато намери време да го изготви. „Наранявания, несъвместими с живота.“ Един бог знае откъде се бе взел този витиеват, административно-канцеларски език. Обърна се към Набиха. Тя продължаваше да стои до вратата. Добре че не нахълта след мен, помисли си той одобрително. Може би я възпря и зловонието.
Отстъпи крачка встрани и внимателно се наведе напред да разгледа лицето на мъртвия. Процесът на гниене беше напреднал доста и по кожата бяха започнали да се образуват мехури с червеникавокафяв цвят и леко зеленикав оттенък отпред по врата и на брадичката. Лявото око — само то се виждаше — беше отворено и се взираше… Юнкер потърси подходяща дума… „изцъклено“ напред. По негова преценка мъжът беше към четирийсетгодишен, плюс-минус пет години, с наднормено тегло, с охранено лице. Устата стоеше леко разтворена, тлъстата лява буза се беше разплула върху масата. Мъжът беше облечен в светлосив анцуг и тъмночервено горнище с дълъг ръкав. Навярно пижама. Отблизо миризмата на изпражнения се засилваше. При внезапно настъпила смърт аналният сфинктер често се отпуска и дебелото черво се изпразва. Зловонен символ на окончателната загуба на контрол.
Юнкер огледа помещението. Стените бяха боядисани в бяло с изключение на бледозелената стена, където стоеше диванът; мокетът — светлосив. Над дивана висеше рамкирана репродукция на безсмъртните водни лилии на Моне. А от плакат на друга стена гледаха две момиченца, същински ангелчета, седнали в житна нива. Стара реклама на пълнозърнеста каша, спомни си от детството си Юнкер. С това се изчерпваше украсата в стаята. Заради крайно оскъдната декорация бледозелената стена изглеждаше едва ли не проява на разюзданост. Обстановката навяваше усещането не за дом, а за жилище, отдавано под наем.
Огледа се за термометър по стените, но не откри. Извади си телефона и включи мобилното приложение за измерване на температурата. Знаеше, че тази информация ще бъде много полезна на съдебния лекар. 20,2 градуса. Юнкер идваше от зверски студ и все едно се намираше в сауна. Внезапно съобрази, че откакто стана следовател, не му се беше случвало нито веднъж да пристигне пръв на местопрестъпление. Обикновено първи се отзоваваха униформени патрулни полицаи. Навремето обаче, когато Юнкер беше обикновен патрул, му се случи няколко пъти. Но оттогава нито веднъж. Инстинктът му на следовател го тласкаше да започне да търси улики, но не биваше. Най-напред трябваше, на езика на криминалистите, местопрестъплението да се обезопаси.
Юнкер се обърна към Набиха, застанала на прага.
— Не каза ли, че тук живеят мъж и жена? — попита тя. Той кимна.
— Остани до вратата. Аз ще обиколя. Най-добре… — Юнкер посочи хълбока й. — За всеки случай.
— Слушам.
Тя повдигна якето си, откопча ремъка над дръжката и извади от кобура черен пистолет „Heckler & Koch“. Юнкер забеляза, че Набиха е левачка. Досега не беше обърнал внимание. Момент, вече не се казва левак, а левичар, съобрази той. Оръжието изглеждаше впечатляващо голямо в малката й ръка.
Юнкер се прилепи до стената и бавно се придвижи покрай нея до първата от трите врати в стаята — към кухнята, по негово предположение. Подмина я. Вече знаеше, че кухнята е пуста. Освен ако някой не се е скрил в шкаф. Два метра по-нататък се намираше втората врата. Натисна дръжката и отвори. Излезе в антре. Единствената светлина идваше от малък прозорец до входната врата. Предпазливо прекрачи прага. В сумрака различи очертанията на стълбище. Временно кучетата бяха спрели да лаят и в къщата се бе възцарила гробовна тишина. Чуваше ударите на сърцето си и как Кристофер си разтъпква краката в чакъла навън, за да се стопли. Долови и сухо щракване: Набиха зареди пистолета. Може би малко сглупи, като не взе оръжието й. Ами! Глупости! Не е особено вероятно, всъщност е крайно невероятно извършителят все още да се намира в къщата. Юнкер пристъпи в антрето. Вдясно имаше врата — към кухнята, по негова ориентация, в средата — врата към банята, а вляво се намираше спалнята. Отвори вратата на спалнята, тръгна покрай стената, стигна до гардероба и отвори шестте вратички. Леглото не беше застлано. Личеше, че в него са спали двама души. Юнкер коленичи и надникна под леглото. Нищо.