— Което липсва ли? Какво имаш предвид? — попита Набиха.
— Ами, няма компютри. Нито преносими, нито стационарни. Не открихме и мобилни телефони. Възможно е, разбира се, обитателите на тази къща да са били заклети технофоби, но не ми се вярва, защото на горния етаж се натъкнахме на две зарядни.
— Значи, някой е отнесъл компютрите и телефоните.
— Това е най-логичното обяснение.
Набиха кимна.
— Нещо друго от интерес за нас? — поинтересува се Юнкер.
— Не мисля. Момент, впрочем не открихме оръжието на убийството. А, естествено, претърсихме целия парцел и околния периметър.
— Отпечатъци от подметки? От автомобилни гуми?
— Навън — никакви. Но почвата е така здраво замръзнала, че и африкански слон да я гази, няма да остави следа. В къщата попаднахме на отпечатъци от стъпки по пода в неизползвано таванско помещение. Обувките са около 47-и размер, какъвто е носел и убитият. Може отпечатъците да са негови. Част от тях са съвсем ясни. Наподобяват подметките на обувки „Meindl“.
Набиха го погледна въпросително.
— Немска марка висококачествени туристически обувки — поясни криминалистът. — В къщата не открихме такива. Затова по-вероятна изглежда тезата, че следите са от външен човек, например от убиеца. И все пак не е изключена версията убитият да е имал такива обувки и да ги е изхвърлил.
— На външен вид не прилича на планинар — отбеляза Набиха.
Лунден сви рамене.
— Този въпрос е по вашата част. Е, Юнкер, ще ти се обадим веднага щом излязат резултатите от лабораторията.
Тримата се изправиха.
— Момент, още нещо — сети се Петер Лунден. — Торбичката на прахосмукачката е сменена скоро. Съвсем чиста е.
— А старата не беше ли в кофата за боклук отвън? — попита Юнкер.
— Не. Заварихме кофата празна.
Докато тримата разговаряха в кухнята, втори криминалист, колега на Лунден, събра апаратурата и я качи в колата. Пет минути по-късно двамата потеглиха към Копенхаген. Набиха и Кристофер намъкнаха бели предпазни костюми и си сложиха латексови ръкавици.
— А сега какво? — попита тя.
— Сега ще претършуваме цялата къща. Чекмеджета, шкафове, всичко. Ще търсим предмети, които да ни подскажат нещо за обитателите. Разписки, фактури, банкови извлечения, договори, поверителни документи, лекарства и така нататък. Ти започни долу, аз ще подхвана горния етаж.
На стена на втория етаж висяха две етажерки с класьори. Юнкер седна до бюро и се захвана да прелиства внушителна купчина документи — фактури от покупка на велосипеди, кафемашини и микровълнови фурни, завещания, дипломи, кръщелни, трудови договори, заповеди за освобождаване от работа, касови бележки от покупка на хранителни стоки два-три пъти седмично от супермаркетите „Супербрюсен“ или „Нето“. Всичко надлежно съхранено и подредено в хронологичен ред — подробна картина на ежедневието на семейството в продължение на петнайсет години, педантично попълвана с едва ли не… войнишка дисциплина, хрумна му. И все пак определението не му се стори съвсем точно. В тази подреденост витаеше нещо друго, нещо… психопатско, помисли си той. Но и впечатляващо.
От документите ставаше ясно, че Бент Ларсен е обучен за колач и до 2007 година е работил в кланицата в Сенсте. После я закрили и преместили предприятието в Полша. Оттогава не се беше хващал на постоянна работа — поне в папките липсваха фишове за получени заплати. През 2004 година Анете Ларсен беше получила квалификация за здравно-социален асистент, беше работила и в старчески дом в Сенсте, и в социалния патронаж. „Свържи се с Мона Сьоренсен от старческия дом“ — записа си Юнкер в бележника. Допускаше тя да му даде някаква информация.
Не откри документи двойката да е получавала социални помощи. Нито за безработица, нито за болест, нито по бедност. Нима се бяха издържали само с нейната заплата на социален асистент? Колко получават служителите в социални домове? Не повече от двайсет и една-две хиляди годишно, помисли си Юнкер. Ако двама души живеят пределно скромно, може и да се оправят с такава сума. Но тя не би стигнала да поддържат толкова голяма къща в толкова изрядно състояние. Обяснението се появи, докато Юнкер прелистваше папка с банкови книжа. Семейство Ларсен разполагаха със състояние, възлизащо приблизително на осем милиона крони, вложени в облигации и акции. През годините ценните книжа са им носели значителни дивиденти, ставаше ясно от банковите извлечения от сметките им и от депозитарните разписки. Документите за материалното състояние Юнкер откри в последната папка, където куп писма и съдебни решения за разпределяне на наследствено имущество във Вибор показваха, че през 2008 година Бент Ларсен е получил 7 465 256 крони след смъртта на майка си.