Финансово са били обезпечени, отсъди Юнкер и върна папката на рафта. С нейната заплата и с неговото наследство са се издържали преспокойно, без да бъдат обезпокоявани от повече или по-малко упоритите опити на социалните служби да върнат на трудовия пазар хора, разчитащи на обществени средства.
Юнкер се огледа. Отвори вратата към таванското. Отпечатъци от обувки по прашния под водеха до самотен прозорец и обратно. Той влезе, като внимаваше да не унищожи следите. Ако наистина бяха от външен човек, замесен в убийството, защо въпросният човек е влизал тук? Едва ли за да се любува на гледката. Съществуваха две възможни обяснения. Или за да използва мобилния си телефон и се е качил тук с надеждата да намери по-добър обхват, отколкото на долния етаж — Юнкер лично бе установил, че, както и на много други места в датската провинция, мобилното покритие в Сенсте е трагично. Или мъжът — защото незнайният посетител най-вероятно е мъж; колко жени носят обувки 47-и номер? — е търсел нещо.
Юнкер слезе и повика Набиха.
— В банята съм! — провикна се тя.
— Докъде стигна?
— Прерових почти всичко. Остана ми само един шкаф. — Тя отвори вратичката на огледалния шкаф над умивалника.
Съдържанието съвпадаше със съдържанието на десетки хиляди подобни шкафове в Дания. Хидратантен крем, два дезодоранта, пила за пети, паста за зъби, няколко кутийки леки обезболяващи, отпускани без рецепта. В очи се хвърляше единствено опаковка „Трамадол“ — сравнително силен опиоиден аналгетик, който се предписва при силна болка, например зъбобол.
— В един от класьорите горе ми попадна фактура за зъболечение. Сигурно това е обяснението — предположи Юнкер.
— Най-вероятно. Какво друго откри?
— Нищо, което да подсказва евентуален мотив. А ти?
— И аз нищо. Всичко е толкова излъскано, банално и скучно, че направо изглежда неестествено. Разбираш ли какво имам предвид?
Юнкер кимна.
— Още ли подозираш съпругата? — попита Набиха.
— Никога не съм твърдял, че тя е главната ми заподозряна — възрази хладно Юнкер. — Просто допуснах, че е възможно да е тя. Досега нито едно доказателство не изключва стопроцентово вината й. Или? — Той си даде сметка, че назидателният му тон звучи като на възрастен, вечно сърдит учител.
Набиха сви рамене. Не показа да се е засегнала от думите му.
— Може би не. Но според мен доста факти оневиняват съпругата. В умъртвяването на жертвата има нещо… как да се изразя… планирано, почти ритуално. Водопроводна тръба… От една страна, изборът на оръжие говори за афект… Добре, да приемем, че по една или друга причина изведнъж й е дошло до гуша от него, грабнала е първия подходящ предмет, изпречил се пред очите й, и му е разцепила черепа, докато той най-спокойно си е седял до масата за хранене. Бих приела тази версия, ако в къщата се забелязваха следи от водопроводен ремонт и наоколо се търкаляха тръби. Лично аз не видях в къщата да се търкаля нито една непотребна тръба. Ти видя ли? Освен това мъжът е бил завързан за стола с тиксо.
Преди Юнкер да реагира, Набиха продължи:
— Да добавим към картинката и петното от урина. Не е особено вероятно някой да се е изпикал насред килима…
— Но не е и напълно изключено.
— Най-логично ми се струва петното да е от Анете Ларсен. Подмокрила се е от страх. Според мен…
— Момент — вдигна ръка Юнкер. — Предположенията са бич за всяко следствие. Изобщо не ме вълнува какво смяташ ти. Важни са категорично установените факти. А те са следните: Бент Ларсен е бил убит; някой е строшил черепа му с желязна тръба; съпругата му е в неизвестност. Съдейки по обстановката в къщата, някой е отнесъл компютрите и мобилните им телефони. Мъж, обут в немски туристически обувки, се е качвал в таванското. Не е изключено този мъж да е бил именно Бент Ларсен. И така, засега не разполагаме с никаква информация нито за извършителя, нито за мотива. А преди да получим окончателното заключение на криминалистите, оставаме в неведение дори дали в къщата са влизали външни хора.
Ядосана, Набиха се втренчи в него.
— Излишно е да ми говориш като на някое…
Юнкер се обърна и влезе в дневната. Миризмата на разлагащ се човешки труп все още се усещаше във въздуха, но не толкова остро, колкото преди два дни. Юнкер се разкая за тона си. Защото не беше съвсем вярно, че следователят не бива да се опитва да си представя какво евентуално се е случило. Това всъщност е съществена част от следователската работа. Предположението на Набиха за петното от урина не беше ни най-малко лишено от основания. Просто му се струваше прекалено млада да демонстрира такова професионално самочувствие.