— Не се притеснявай, шефе. След малко ще се обадя на Кристофер да мине да ме вземе с патрулката.
— Добре. Утре ще се видим в осем и половин сутринта в участъка. И ще решим какво да правим.
Седна в кухнята, наля си кафе и прехвърли наум новополучената информация за Бент Ларсен.
„Няма да минем без подкрепление от „Вътрешна сигурност“ — помисли си Юнкер.
Старецът спа пет часа. Когато се събуди, Юнкер настоя той да се изкъпе. Без да отрони думичка, бащата се обърна, влезе в дневната и седна във фотьойла. Треперещите му ръце, покрити със старчески петна, се вкопчиха в подлакътниците — категорично заявление, че независимо от обстоятелствата, не възнамерява да мръдне оттук. Юнкер едва се сдържа да не му изкрещи в изстъпление незабавно да влезе в банята, защото в противен случай ще го остави да се задуши в собствените си телесни миризми. Все пак се овладя, издърпа стол, настани се до баща си и се опита да го убеди да го послуша. Най-напред старецът седеше със затворени очи. Юнкер се питаше дали изобщо нещо от думите му стига до съзнанието на баща му. След десетина минути Юнкер преглътна гнева и огорчението си и сложи длан върху костеливата ръка на стареца. Докосването сякаш го извади от транса. Той отвори очи и се вторачи в ръцете си. После вдигна глава.
— Ужасно ми липсва, Мартин — пророни той със задавен глас и насълзени очи.
За пръв път Юнкер го чуваше да говори така. Знаеше, че често деменцията променя личността на болния. Очевидно това имаше и положителни страни.
След пет минути старецът се надигна и се затътри към банята. Юнкер му помогна да се съблече. Гол и треперещ, баща му застана насред помещението. Внезапно Юнкер си даде сметка, че доколкото си спомня, за пръв път го вижда без дрехи. През последните години беше отслабнал с двайсет-трийсет килограма, ако не и повече. Провисналата кожа — печален спомен за живот в охолство и от охраненото адвокатско шкембе — се диплеше над млечнобелия корем, прорязан от червени жилки, и почти скриваше спаружените му гениталии. Юнкер се бореше с гаденето от вонящото немито тяло и мислено се молеше баща му да е в състояние да се насапуниса без чужда помощ. За днес бе прекрачил предостатъчно граници.
Една вана обаче щеше да се отрази добре на стареца. Разви крановете и нагласи температурата на водата. Ала преди това беше наложително да изплакне стареца под душа. Щеше да е гадно да го остави да се кисне в собствените си нечистотии. Пусна душа и внимателно побутна баща си под него. Тялото на стареца потръпна, когато топлата струя попадна върху кожата, но после той се отпусна. Юнкер му тикна калъп сапун в ръката.
— Измий се — подкани го.
За голямо негово облекчение старецът се подчини и се поизплакна. Юнкер спря душа, заведе баща си до ваната и му помогна да влезе вътре. За секунда старецът се олюля и насмалко да се подхлъзне, но синът го държеше здраво. Подхванал го под мишниците, той го сложи да седне във ваната. Старецът изсумтя, когато тялото му се потопи във водата.
— Да не е много горещо, татко? — попита Юнкер с ласкав глас и се изуми от себе си.
Бащата поклати глава. Юнкер го остави да поседи половин час във ваната, после му помогна да излезе и го уви в голяма хавлиена кърпа. Междувременно бе извадил чисто бельо, чиста пижама и халат. Помоли го да се облече. Старецът се подчини безпрекословно. Юнкер свали капака на тоалетната чиния и накара баща си да седне. Взе козметична ножичка, коленичи и внимателно изряза хищно закривените, до един поразени от гъбички нокти на краката му.
След цялата процедура Юнкер изпече тавичка полуготова лазаня. Двамата седнаха в кухнята и се нахраниха мълчаливо. Синът разтреби масата и попита баща си дали е уморен. Старецът кимна. Юнкер го заведе да си легне. Върна се в дневната, от барчето в секцията извади наполовина пълна бутилка малцово уиски и си наля щедро питие. Пресуши го на две глътки. Очите му се насълзиха, когато ароматът на насмолено корабно въже и на море прогори езика му и парливо се стече към гърлото. Седна на дивана и почти на мига се унесе в мъртвешки сън. Събуди се след полунощ. С олюляване се добра до стаята си, съблече се, настрои будилника на мобилния си телефон и легна. Минута по-късно вече спеше.
29 декември