Двайсет и първа глава
Юнкер се събуди що-годе отпочинал. Отиде до участъка с велосипед. Пристигна в осем и двайсет и пет. Кристофер вече беше на работа. В девет без двайсет дойде и Набиха. Юнкер предпочете да не коментира закъснението й. Тя се измъкна от няколкото ката дрехи, с които се бе навлякла, и тримата седнаха до заседателната маса.
— Е, Кристофер, прегледа ли материалите по делото за изнасилване? — попита Юнкер.
— Да — кимна стажантът. — Да си призная, никак не съм сигурен, че са налице достатъчно данни за извършено престъпление.
— Какво искаш да кажеш? — процеди Набиха, скръсти ръце и го изгледа злобно.
— Ами… Съмнявам се дали става въпрос за изнасилване. Или по-точно… дали е възможно изнасилването на момичето да се докаже.
— Да ни преразкажеш фактите накратко? — поиска Юнкер.
— Разбира се. И така… случило се е през последните дни на октомври. По повод края на сезона футболният клуб организирал почерпка в спортната зала. На празненството свирила група. Ръководството на клуба поканило и всички младежи от бежанския център. Доста мило от тяхна страна. Някои младежи обаче се натряскали…
— Пък после ще ми разправят, че били „правоверни мюсюлмани“ и прочее! — обади се Набиха.
— Откъде знаеш какво разправят, като не си разговаряла с нито един от тях? — попита Кристофер.
— За твое сведение съм говорила с мнозина като тях и съм напълно наясно за какви се представят и какви доводи изтъкват. Лицемери!
Юнкер вдигна ръка.
— Може ли да оставим Кристофер да довърши изложението си?
— С удоволствие — кисело отвърна Набиха.
— Макар че прекалили с алкохола, не създали никакви проблеми. За разлика от датчаните. Голяма част от тях започнали да повръщат, уточнява се в доклада. Това е единият инцидент. Другият касае седемнайсетгодишно момиче. Около полунощ се оплакала на организаторите, че двама от бежанския център са я изнасилили близо до залата, в едно от онези мрежести метални заграждения, които се поставят около контейнери за отпадъци. Момичето не било на себе си и организаторите се обадили в полицията. Оттам изпратили патрулка с двама полицаи. Те поискали момичето да посочи изнасилвачите, но девойката не успяла — сигурно защото вече не били в залата. Полицаите преценили за необходимо да откарат момичето в болница, за да я прегледа лекар.
— И какво е показал прегледът? — попита Юнкер.
Кристофер прелисти купчината книжа пред себе си.
— Само да го намеря… ето… и така, при медицинския преглед се установило, че съвсем наскоро момичето е осъществило полово сношение, а от вътрешната страна на двете й бедра имало зачервявания. Липсвали обаче сериозни наранявания. Не били открити нито синини от притискане на врата и китките й, нито каквито и да било други следи от насилствено приковаване.
— Била ли е пияна?
— Леко подпийнала. Кръвната проба отчела малко над 0,7 промила. Такова количество алкохол не предизвиква загуба на съзнание. Била е в състояние да окаже съпротива.
— А набедените от нея бежанци?
— Разпознала ги е на следващия ден в Центъра. Ни най-малко не се поколебала. Това са същите онези двама младежи, с които разговаряхме онзи ден и които Набиха…
Кристофер не довърши изречението.
— Как са отговорили на отправените към тях обвинения?
— Признали са, че са правили секс с момичето — и вагинален, и орален, пише в показанията им. По думите им сношението било осъществено със съгласието на девойката. Половият акт бил напълно доброволен и желан от нея.
Набиха се изправи. Юнкер виждаше колко малко й остава да кипне.
— Значи, казваш, очертава се дело „дума срещу дума“, така ли? — попита тя.
Кристофер опипваше нервно книжата.
— Казвам, че доколкото разбирам, липсват категорични доказателства в подкрепа на твърденията за насилствен полов акт…
— С други думи, ако няма следи от яростна съпротива, се приема, че е правила секс доброволно, така ли?
— Не твърдя такова нещо.
— Толкова ли е немислимо жена или — както е в нашия случай — тийнейджърка — да предпочете да остави насилниците да наложат волята си от страх да не я пребият и дори убият?
— Това не е напълно изклю…
— Жертвата не е проститутка или порноактриса, нали?
Кристофер поклати глава.
— В никакъв случай. Съвсем обикновено момиче е. Играе футбол, учи предпоследна година в гимназията и си има гадже.
— В такъв случай, кажете ми, каква е вероятността едно съвсем обикновено момиче от Сенсте, което при това си има приятел, напълно доброволно и без да е кьоркютук пияна, да се навие на тройка с двама напълно непознати чужденци? Зад заграждения около контейнер за боклук? През октомври?