Кристофер сви рамене.
— Наистина не е особено вероятно.
— И аз така мисля.
— Да, но… така или иначе, тя е излязла навън с тях по свое желание. Пред полицията обяснила, че изпитвала симпатия изобщо към бежанците и била любопитна да чуе историята им.
— С оглед на последвалите събития безспорно е проявила непредпазливост — съгласи се Набиха. — Но това все пак не е същото като да кажеш „Изчукайте ме. И двамата.“ Нали?
Около масата се възцари мълчание.
— Не е, разбира се. Но при всички случаи… — Кристофер се почеса по косата — … за осъдителна присъда е необходимо да се представят доказателства, че става дума за изнасилване, нали? — Погледна умолително Юнкер.
— Да. Или да се покаже, че на база на наличните факти не може да се обоснове извод, различен от тезата на обвинението. Понякога осъдителна присъда се постановява и въз основа на косвени улики. При делата за изнасилване често липсват напълно категорични доказателства. И обикновено се получава дума срещу дума.
— И затова много често делата изобщо не стигат до съдебна фаза. Или, ако стигнат, оправдават обвиняемите. Прекалено често — натърти Набиха.
Кристофер мълчаливо забоде поглед в масата.
— В известен смисъл двамата бежанци вече са осъдени — промърмори той. — Прегледах медийните публикации по случая. Отразен е обстойно. Направени са десетки интервюта с граждани и местни политици. Всички заявяват твърдата си убеденост, че бежанците лъжат, и настояват Центърът да бъде закрит, а двамата младежи — тикнати зад решетките. Общо взето във всички медии се прокрадва внушението за вина на обвинените в изнасилване и се акцентира, че именно от това са се опасявали противниците на изграждането на бежански център в Сенсте. Недоволните начело с представители на Датската народна партия, към които впоследствие се присъединяват и активисти от други партии, гръмко настояват Центърът да бъде закрит. Особено шумно протестира един тип от ДНП на име… — Кристофер прелисти купчината — … Йенс Расмусен.
— Расмусен? Хм… — промърмори Юнкер. — Как ти се сториха разпитите на двамата уличени?
— Нямам кой знае какъв опит, но на първо четене ми се видяха малко повърхностни. Малко от типа… какво стана после, а след това и така нататък. Липсват уточняващи въпроси. Сякаш разпитващият се е интересувал само да изясни най-общо хода на събитията, без да се опитва да провери дали показанията на двамата младежи не са предварително съгласувани помежду им. Разполагали са с предостатъчно време да се наговорят.
Телефонът на Юнкер звънна. Той вдигна и в продължение на половин минута само слуша.
— Добре. Ще изпратите ли патрулка с инструменти, за да можем да проникнем в колата, ако вратите са заключени?
Остави мобилния върху масата.
— Да не би да са намерили колата на Ларсен? — попита Набиха.
— Да. — Юнкер скръсти ръце и за минутка обмисли положението. — Сега ме чуйте внимателно. Кристофер, от теб искам да отидеш в бежанския център и да се опиташ да разпиташ двамата младежи поотделно — подчертавам, поотделно. Поискай съгласието им да говориш с тях, без да присъства адвокат. Впрочем откъде е адвокатът?
— От Нестве, доколкото си спомням.
— Добре. Ако настояват адвокатът да присъства, свържи се с него и стискай палци да се отзове бързо. В противен случай поискай уговорка за близките дни. Настоявай да стане възможно по-скоро. Погрижи се Корнелиус Андерсен да присъства през цялото време, докато говориш с младежите. Нямат осемнайсет…
— Да бе, да — промърмори Набиха.
Заядливите й забележки започваха да писват на Юнкер, но той продължи, без да коментира:
— … и по закон е задължително да присъства представител на социалните служби. Андерсен ще свърши работа. Ако поискат да извикаш адвоката им, погрижи се, докато той пристигне, да ги държат в отделни килии. Не им давай възможност да разговарят преди разпита. Притисни ги. Накарай ги да разкажат в подробности какво се е случило. Питай за всеки детайл, без изобщо да се стесняваш. Интересуват ни и наглед най-маловажните дреболии, свързани с инцидента. Ще се справиш ли?
Кристофер кимна. Първо малко колебливо, после по-категорично.
— Да. Да предупредя ли Корнелиус Андерсен за посещението си?
— Не. И той не бива да знае нищо предварително. Ако е възможно, не го оставяй насаме със заподозрените. По време на разпитите си води записки, но вземи и диктофон, за да ги имаме и на запис. — Юнкер се обърна към Набиха: — Нека ви напомня, че всъщност няма никакво значение дали според нас заподозрените са извършили изнасилване, или не. Ние ги разпитваме, събираме материали по делото и ги представяме на прокуратурата. Оттам нататък прокурорът, а не ние, решава дали доказателствата са достатъчни да повдигне обвинение.