Набиха не отговори на забележката. Юнкер се поколеба дали да не тупне окуражително Кристофер по рамото. „На мое място Сине би го направила“ — Помисли си той, но му се стори недодялано.
— Ако изникне нещо, обади се. По-късно ще се видим пак тук.
Видяха колата от около сто метра. Стоеше в края на тесен чакълест път. Всичко в гората — стройните букове, земята, пътят и небето — беше в сиво, кафяво и черно, и бялата кола блестеше сред тъмните стволове подобно на запален фенер.
— Спри тук — нареди Юнкер.
Слезе. В идеалния вариант щеше да изчака криминалистите, за да фиксират следите, преди външни хора са да ги изпотъпкали, но до пристигането им навярно щяха да минат няколко часа, а Юнкер нямаше търпение. Освен това беше слабо вероятно човекът, паркирал колата тук, да е оставил върху кораво замръзналата земя следи от обувки, годни за изземване.
— Един от вас ще дойде с мен до колата — обърна се той към полицаите от патрулката. — Ще облечем защитни костюми. Другите остават тук.
Единият полицай отвори багажника и извади екипировката. След две минути бяха готови. Полицаят — въоръжен с лост кози крак и други инструменти за отваряне на ключалки.
— Ще минем встрани от чакълестия път, между дърветата. През цялото време се движи плътно зад мен — нареди Юнкер.
Полицаят кимна.
На около пет метра от колата Юнкер спря.
— Стой тук — и продължи сам към опела.
Спря пред предната дясна врата. Ледени цветя покриваха стъклата и той затърси пролука, откъдето да надникне в купето. Приклекна. Колата беше празна. Юнкер хвана предпазливо дръжката на вратата и я дръпна. Вратата поддаде леко, но само толкова. Сигурно е заключена, помисли си той. Пръстите му се бяха вкочанили. Латексовите ръкавици не предпазват от студ. Дръпна повторно — този път малко по-силно — и вратата взе, че се отвори. Явно беше заяла заради студа. Сигурно колата стоеше тук от няколко дни. Имаше централно заключване, следователно и багажникът беше отключен. Юнкер затвори предната врата и внимателно се спусна към задницата на колата. Дръжката на багажника се намираше точно над табелата с регистрационния номер. Той хвана дръжката и дръпна. Багажникът заяде. Юнкер дръпна по-силно и багажникът се отвори с лек пукот.
Юнкер беше подготвен. И въпреки това гледката го покоси като юмрук в диафрагмата. Жадно запоглъща въздух.
Анете Ларсен лежеше, свита в ембрионална поза, със завързани на гърба ръце. Ако изобщо това беше Анете Ларсен. Юнкер имаше съвсем бегла представа за външния й вид. Но дори да я познаваше по-добре, не би разпознал лицето й. Защото от него не бе останало нищо здраво. Онова, което някога е представлявало очи, нос, бузи, чело и брадичка, бе превърнато в замръзнала пихтия от плът, хрущяли, кръв, изпочупени зъби и кости. Върху устата бе залепено парче сребристо тиксо. Юнкер бе виждал не един и два малтретирани трупа, но не и нещо, подобно на това.
Мъртвата, разбира се, беше Анете Ларсен. Коя друга да е? Юнкер се отърси от ледените тръпки, които го побиха, хлопна багажника и се обърна към полицая:
— Ще се върнем по маршрута, по който дойдохме.
Пътьом обобщи наум: отцепѝ периметъра. Обадѝ се на криминалистите. Звънни на Маркман. Поискай от окръжното да изпратят още една кола. И се свържи с Агенция „Вътрешно сигурност“.
Набиха се бе облегнала на патрулката. Погледна го въпросително. Той кимна.
— Добре. Значи, окончателно я зачеркваме от списъка със заподозрените за убийството на Бент Ларсен — заключи тя.
Иронична ли е, запита се Юнкер. Хвърли й бърз поглед. За кратко се научи доста точно да разшифрова интонацията и мимиката й. Не, този път не говореше ехидно. Юнкер понечи да възрази, че всъщност е прибързано да се направи подобно категорично заключение, защото чисто теоретично е възможно Анете Ларсен да е убила съпруга си, а после друг да е убил нея. Отказа се обаче. Нямаше смисъл. Бент Ларсен не беше убит по битови подбуди. Беше толкова далеч от квалификацията за битово убийство, колкото изобщо бе възможно да бъде. Неговото убийство и убийството на съпругата му представляваха елементи от пъзел, но какво щеше да се получи при сглобяването на пъзела, Юнкер нямаше представа. Всичко обаче сочеше, че един и същи извършител е убил и мъжа, и жената.