Юнкер сви рамене. Знаеше, че краят на краткия спектакъл наближава, защото циникът Маркман обича работата си. Дори да му се обади посред нощ, докато лекарят спи в обятията на любовника си, и да го помоли за помощ, Маркман ще се освободи от прегръдката, ще се облече и ще подкара към „горите тилилейски“.
— От мен определено щеше да излезе отличен затворнически надзирател — подхвърли Юнкер. — Но пак нямаше да съм по-богат. Ченгетата са лишени от възможностите на лекарите да си докарват допълнително пари към редовната заплата. И така, отговорът ми е не, работата ми не ми писва. Какво ще кажеш, вместо да се помайваме и да философстваме върху неизброимите житейски несправедливости, да запрятаме ръкави и да се опитаме да разнищим какво се е случило с Анете Ларсен?
— Както кажеш. Случилото се е ясно като бял ден. Някой я е цапардосал по главата, и то яко. Залагам една заплата, че са я ударили със същата желязна тръба, с която са сцепили и тиквата на мъжа й. Така ми подсказва интуицията.
Експертите криминалисти работеха от час. Бяха същите — Петер Лунден и Кристиан Ивершен, — които обследваха и местопрестъплението на „Овердреусвай“. Незабавно бяха иззели улики от автомобила и в момента претърсваха гората. Решиха да транспортират опела до Националния център по криминалистика в Айбю, за да изготвят по-подробна експертиза.
Петер Лунден докладва на Юнкер, че претърсването на къщата не е дало особен резултат. Освен косми, пърхот, назален секрет и прочее отпадъчни телесни продукти от живите Анете и Бент Ларсен, открили биологичен материал от още двама души, но се ограничават в определението дали следите са от двама извършители, или от един извършител и един, да речем, посетител. Резултатите от ДНК пробите още не били излезли. Щели да отнемат няколко седмици. В къщата се натъкнали и на кучешки косми. „Навярно при много ниски температури нощем са пускали доберманите вкъщи, за да не замръзнат в клетката“, предположи Юнкер.
— Знам, не ти помагам особено — призна Петер Лунден. — Както споменах, никога не съм обследвал по-чист дом. Очевидно извършителят или извършителите са внимавали изключително много да не оставят следи. Сто на сто не става въпрос за наркомани, домъкнали се от улицата. Затова не възлагам големи надежди на изследването на колата.
Петер Лунден потупа по рамото Юнкер и се усмихна със съжаление.
— Оттук нататък всичко пада на твоите плещи, приятелю.
След един час Маркман и Юнкер оглеждаха тялото на Анете Ларсен, белязано от жесток побой.
— Какво ще ми кажеш? — Юнкер държеше разтворен бележник. Пръстите му се бяха вкочанили и се затрудняваше да стиска химикалката. Маркман се надвеси над трупа.
— В момента много малко. На пръв поглед е починала вследствие от нанесените тежки телесни повреди, но дали смъртта не е настъпила поради друга причина, ще кажа едва след като я извадим от багажника. Сега не се виждат всички наранявания по тялото й. Така или иначе обаче, за да бъде умъртвена, е употребено насилие, надхвърлящо необходимото за причиняване на смъртта, и по време на побоя не се е намирала в този багажник. Защото при всеки удар от нея е изригвал фонтан от кръв и знам ли още какво. Както виждаш, получила е множество удари по главата. Наистина голям брой.
Маркман се изправи.
— В убийствата, които ти и аз разследваме, често има нещо извратено и садистично. Но това… — Лекарят въздъхна. — И така, местопрестъплението със сигурност е подгизнало от кръв. Убита е с желязна тръба, предполагам. След аутопсията ще знам повече. Сега не мога да определя кога е настъпила смъртта. Вкочанена е като камък. Няма да е лесно да я напъхате в чувал, още повече че не е от най-слабичките. Но това ще го оставим на грубата мускулна сила.
Юнкер кимна.
— Виж, Маркман, няма да присъствам на аутопсията. Изоставаме с работата и ако изгубя един ден за…
— Не се налага да присъстваш точно ти. В момента голям брой полицаи от окръга са командировани в Копенхаген, нали? Някой от тях може да те замести. Ако и това е невъзможно, ще направим изключение. Все пак в момента се намираме в своеобразно извънредно положение. Как върви разследването?
— В задънена улица сме.
— А вкъщи?
Маркман, разбира се, знаеше какво се е случило и защо Юнкер се е преместил в Сенсте.
— Вкъщи всичко се разпада.
— Да, сгазил си лука, чувам.
Юнкер се умълча.
— Ако питаш мен… — подхвана Маркман.
— Не те питам.
Маркман обаче продължи невъзмутимо:
— … изключително глупаво е да рискуваш връзката си с жена като Шарлоте заради…
— Да, да, да. — Точно сега Юнкер нямаше сили да разръчква пубертетските си изцепки.