Запита се обаче дали да не сподели с Маркман за болестта на баща си. Внезапно си даде сметка каква потребност изпитва да поговори с човек, който е наясно какво бреме го чака. Въпреки това се отказа.
— Някой ще ни закара ли заедно с Набиха до местния участък? — попита той полицаите, които чакаха до патрулките.
— Качете се при мен — отзова се Маркман. — Връщам се в Копенхаген. Ще ви хвърля по пътя.
Пътуването премина в мълчание и Юнкер беше благодарен. Маркман ги остави пред самия вход.
— Приятно изглежда — отбеляза той и отметна глава към участъка.
— Приятно? Това определение никога не ми е хрумвало във връзка с тази сграда. Ще влезеш ли за чаша кафе? — предложи му Юнкер.
— Не, благодаря. Бързам да се прибера вкъщи. Довечера сме на театър.
— Някои могат да си го позволят.
Юнкер се замисли как ще протече неговата вечер.
— Утре сутринта ще ти се обадя с резултатите от аутопсията — обеща Маркман и потегли.
В участъка Кристофер седеше пред служебния си лаптоп.
— Откога си тук? — попита Юнкер.
— От два-три часа.
— Какво прави?
— Нищо. Четох статии за изнасилването…
— Друг път, ако нямаш спешна работа, иди да се поразходиш из града. Отбий се в магазините. Говорѝ с хората. Покажи загриженост. Нали затова сме тук.
— Добре. — Кристофер забоде очи в масата.
— Хайде да седнем заедно и да обобщим. Кристофер, направи ли кафе?
— Ами… не. Сега ще направя.
— Остави.
Юнкер и Набиха седнаха до кръглата маса.
— И така, в понеделник, в единайсет часа, ти ще отидеш в бежанския център да разпиташ двамата уличени. Научи ли нещо ново? Как се държа Корнелиус Андерсен?
— Ами беше… такова… твърдо настоя адвокатът им да присъства.
— И е прав. Просто опитахме дали номерът ще мине. От друга страна обаче, ако кривнем от правилата, после може да берем страшни ядове. Така стоят нещата. Друго?
— Да… тоест… не. Ще ти кажа друг път. Няма отношение към делото за изнасилване.
— Добре. — Юнкер сплете ръце на тила си и се облегна.
Ех, как му се искаше сега Сине да е тук. Налагаше се да се обади в Нестве и да говори с началника. Беше недопустимо трима души — при това двама без никакъв опит — да разследват двойно убийство.
Стажантът и асистентката чакаха Юнкер да вземе думата. Той не изпитваше никакво желание, но от друга страна… в момента разполагаше само с тези двама служители.
— И така… Наясно сте на какъв етап сме. Още не са направили аутопсия на Анете Ларсен, но според Маркман е била умъртвена по същия начин както нейния съпруг. Разликата е, че убиецът е нанесъл на мъжа един удар, а тя е удряна няколкократно. Много повече, отколкото е било необходимо, за да бъде убита. Оперативните работници откриха в къщата косми не само на семейство Ларсен, но и от още двама души. В таванското има отпечатъци от подметки на немски ботуши. Забравих как се казваше марката. Подобни на твоите. Какви са?
— Немски туристически обувки. Марка „Meindl“. Екстра качество. И са скъпички — усмихна се Кристофер.
— Криминалистите споменаха точно тази марка. В къщата обаче не откриха такива обувки. Следователно най-вероятно следите е оставил убиецът — или единият от убийците, защото може да са били повече.
Юнкер се обърна към витрината на магазина. Площадът пустееше, макар да беше едва към четири следобед. По това време в Копенхаген хората се прибират от работа. Редят се на опашки. Мъкнат в супермаркети пищящи деца. Живеят. Градът живее. А Юнкер се е забил в Сенсте и се чувства по-самотен от всякога. Едва ли не заточен в изгнание. Я стига си се самосъжалявал, скастри се той наум. На каквото си постлал, на такова ще легнеш.
— Общо взето, с това се изчерпва цялата ни информация — обобщи. — По думите на Лунден впечатление прави липсата на мобилни телефони и компютър в къщата. Намерихме няколко зарядни — явно обитателите са притежавали електронни…
— Защо? — прекъсна го Набиха. — Защо някой е поискал да ги убие?
— Е, да — кимна Юнкер, леко подразнен от безцеремонното й включване. — Това всъщност е…
— Преди време попаднах на документална поредица по „Нетфликс“ — продължи невъзмутимо асистентката. — Темата беше за разработени преди години от ФБР теории защо един човек се превръща в масов убиец. Придържали се към едно основно правило, мото или както там се нарича: Какво плюс Защо е равно на Кой. Тоест, ако знаеш какво се е случило и защо се е случило, ще откриеш кой го е направил.
„Нетфликс“, а? Такова е нивото на подчинените ми, помисли си Юнкер, докато се бореше с равни части униние и гняв, задето Набиха го бе прекъснала отново. А той беше ходил два пъти на обучение в тренировъчната академия на ФБР в Куонтико.