Стори му се малко жестоко да остави баща си заключен, но нямаше друг избор.
Навярно е незаконно, мина му през ума, но какво му оставаше? По телефона се свърза със специалист по гериатрия и лекарят му съобщи, че оценка на менталното състояние на баща му може да бъде направена най-рано след четирийсет седмици.
Когато обаче Юнкер се прибра, старецът не изглеждаше ни най-малко травмиран от принудителното стоене под ключ. Все още беше сравнително адекватен. Очевидно позна сина си, защото няколко пъти го нарече „Мартин“. За вечеря Юнкер отвори консерва херинга и изпържи няколко яйца на очи. Нахраниха се мълчаливо. Поделиха си бутилка червено вино. Старецът явно беше зверски изгладнял, лапаше лакомо и отпиваше големи глътки вино. В пристъп на оптимизъм Юнкер си помисли, че деменцията е била просто нещо преходно, временно състояние, което вече отшумява.
Навечеряха се и седнаха в хола да изгледат заедно новините. По време на репортаж за засиления мигрантски натиск по външните граници на ЕС старецът на няколко пъти изръмжа ядосано „проклети гастарбайтери“. Водеща новина в регионалната емисия беше, разбира се, двойното убийство в Сенсте. И този репортаж премина под акомпанимента на ядни изблици. „Проклети чужденци“ — гневеше се старецът, независимо че по телевизията не споменаха нито дума за предполагаемата национална принадлежност на убиеца или убийците. Излъчиха интервю с Йонас Мьорк. Въпросите бяха на какъв етап се намира разследването. Чак сега Юнкер се сети, че днес забрави да се обади на началника си. Неохотно призна пред себе си колко ловко младият главен инспектор се справя с необходимостта да скрие от обществеността, че в момента полицията няма никаква представа кой и защо е убил двамата съпрузи.
— Работим по различни версии, но за да не смущавам следствието, за момента ще се въздържа да огласявам подробности. Все пак ще кажа, че кадровият недостиг е сериозен, но сме включили в разследването целия наличен полицейски състав. Макар двойното убийство да е много тежко престъпление, аз съм твърдо убеден, че гражданите на Сенсте и околните населени места могат да бъдат спокойни, защото съвсем скоро разхождащият се на свобода извършител ще бъде заловен — увери Йонас Мьорк почтителния репортер, достатъчно вежлив да не го попита какви са основанията за този оптимизъм.
След регионалните новини започна документален филм на Би Би Си за местообитанието на полярните мечки, влошено поради климатичните промени и ускоряващото се топене на ледовете в световния океан. В продължение на половин час Юнкер се взираше унило в депресиращи кадри на измършавели и все по-отчаяни представители на един от най-големите сухоземни хищници на земята. После се надигна внимателно, за да не събуди баща си, задрямал на дивана. Зави го с одеяло, излезе на пръсти от стаята, облече си яке, заключи входната врата и си извади мобилния.
— Юнкер, приятелю! — възликува Йонас Мьорк. — С какво да ти бъда полезен? Дадох интервю за регионалната телевизия.
— Гледах го. Беше… блестящо.
— Благодаря, благодаря. Доколкото разбирам, все още не е ясно почти нищо.
— Точно така. Затова днес не съм ти се обаждал. Искам да те питам няма ли начин да ми изпратиш подкрепление. В момента сме само двама, при това единият няма никакъв опит в следователската работа. Разследваме не какво да е, а двойно убийство, дявол да го вземе. Обстоятелствата, свързани с него, са доста обезпокоителни.
— По принцип убийствата винаги са обезпокоителни. — Йонас Мьорк се разкикоти на собственото си остроумие. — Но ти вероятно имаш предвид…
— … че това убийство не е дело на аматьори. По време на последния ни разговор ти ме попита дали убийството на Бент Ларсен е на битова основа. Сега мога да ти кажа, че не е — нито то, нито убийството на съпругата му. Извършителите на двете престъпления са професионалисти.
— Хмм… да. Но както отбелязах и миналия път, останахме буквално без хора. Всички са в Копенхаген. Ще опитам да пренасоча няколко души, но не съм оптимист. Терористичната атака е топ приоритет и според ръководството ще бъде тактическа грешка да се разчуе, че съкращаваме броя на кадрите, заети в издирването на терористите. Дори причината да е необходимостта да се работи по други убийства.
— Добре. Е, поне си наясно с моята позиция по въпроса.
— Да. И винаги съм я изслушвал най-внимателно. Ако изникне нещо, обади се. Чао ти.
— Тъпак — промърмори Юнкер и напъха мобилния в джоба на панталона си.