— Влез — чу се едва-едва.
Съдейки по вида му, директорът на бежанския център снощи не беше мигнал. Косата му стърчеше, а зад килнатите настрани очила очите му бяха кървясали, сякаш цяла нощ се е наливал с алкохол. И най-вероятно е правил точно това, прецени Юнкер по миризмата в кабинета.
Юнкер седна на стол до заседателната маса.
— Е, Андерсен? Страшна каша, а? Меко казано.
— Направо… ужасно — кимна тежко директорът.
— Преди Центърът ставал ли е жертва на нещо подобно? На нападение? На хулиганство?
Андерсен поклати глава.
— Не. Както знаете, мнозина от тукашните жители не одобряват съществуването на Центъра. В социалните мрежи редовно се появяват заплашителни писания. Но така е навсякъде, където са изградени бежански центрове. Пък и досега никой не е осъществявал заканите си.
— Хмм. Известно ли ви е в околността или в самия Сенсте да действат крайнодесни групировки?
— Не.
— А случайно да познавате лице на име Бент Ларсен?
— Бент Ларсен? Това не е ли… онзи, дето го намериха убит?
— Да.
— Какво излезе за него? Да не би да е… десен екстремист?
— Все още не знаем.
— Но какво… допускате ли да има връзка между пожара тук и убийството на Бент Ларсен и съпругата му?
— Не работя с предположения — отвърна Юнкер. А и да работех, най-малко с теб бих ги споделил, добави наум.
Облегна се на стола, скръсти ръце пред гърдите си и впери настойчив поглед в Корнелиус Андерсен. Юнкер беше наясно, че този негов поглед упражнява силно застрашително въздействие върху повечето му събеседници. Очевидно и върху дребния мъж отсреща. Корнелиус Андерсен се размърда неспокойно на стола.
— Как се казваше изчезналият афганец? — попита Юнкер.
— Махмуд Хан.
— Вярно, Махмуд Хан. Какво още ще ми кажете за него?
Андерсен сви рамене.
— Нищо повече от онова, което вече ви казах.
— И нямате представа защо е духнал?
— Не.
— А да сте забелязали нещо смущаващо в поведението му?
— Не… Не бих казал.
Корнелиус Андерсен забоде поглед в масата, после се взря през прозореца. Вграденият детектор на Юнкер веднага засече лъжата и алармира.
— Чуйте ме. Ако по време на престоя на Махмуд Хан сте забелязали или чули нещо необичайно, каквото и да е то, кажете ми. Иначе…
Юнкер остави заплахата да увисне във въздуха. Андерсен стана. Размисли и пак седна.
— Ами той… доста отсъстваше.
— Как така?
— Особено през последните седмици. Дни наред изобщо не се вясваше в Центъра.
— И вие сте му позволявали?
— Това все пак не е затвор, нали?
— Не е — поклати глас Юнкер. — Имате ли представа къде е ходил и какво е правил?
— Никаква.
— А сещате ли се за евентуална причина Хан да хвърли коктейл „Молотов“ през прозореца, за да опожари стаята?
— Не.
Някъде в себе си директорът бе успял да мобилизира скромен резерв от твърдост. Погледна Юнкер в очите.
— Наистина не знам за какво става дума.
Юнкер се изправи.
— Как са тримата пострадали? — поинтересува се директорът.
— Двамата ще се оправят. Тунизиецът обаче е много зле. Лекарите не дават особени надежди.
— Тъжно. — Андерсен зарея поглед в празното пространство. После премести очи върху Юнкер. — Нали знаете, че един от вашите хора също е тук? Високият.
— Да, все пак аз го изпратих.
Юнкер се сети за същинската цел на идването си и помоли Андерсен за снимка на избягалия афганец. Написа на листче имейл адреса си и го постави пред директора. Андерсен седеше на стола с вид на напълно отнесъл се духом.
Юнкер прекоси двора и надникна през строшения прозорец на изгорялата стая. Двама експерти в бели предпазни облекла обследваха помещението. Единият се приближи до прозореца. Юнкер не го познаваше и се представи.
— Е, какво ще кажете? — попита.
— Случилото се е ясно като бял ден. Някой разбива прозореца отвън със средноголям камък — още лежи долу на земята. Хвърля коктейл „Молотов“. Бутилката се чупи в пода, а пламналият бензин обгаря най-тежко мъжа в леглото най-близо до прозореца. Огънят обхваща чаршафите и дрехите му, пердетата, мебелите. Но както виждате, понеже повечето повърхности са твърди, пожарът не се е разпространил и в останалата част от сградата.
Юнкер се сбогува и се обърна да си върви.
— Само още нещо — обади се експертът. — Който е хвърлил запалителната смес през прозореца, явно се е порязал.