Мъжът посочи и Юнкер се наведе. По нащърбеното стъкло в долната част на черчевето имаше тъмно петънце, което би могло да е кръв.
— Щом се върнем, веднага ще изпратим проба в криминалистичната лаборатория.
— Добре. — Юнкер тръгна към колата си.
Качи се и си погледна часовника. Два без нещо. Дали да не потърси Кристофер да му каже едно здрасти? Отказа се.
Върна се в участъка и отвори електронната си поща. С изненада установи, че вече е получил имейл от Корнелиус Андерсен. Въпреки всичко явно директорът на бежанския център не беше чак толкова зашеметен. Юнкер кликна върху прикачената снимка. На нея се виждаше симпатичен младеж със среднодълга тъмна коса, тънки устни, големи кафяви очи и гъсти вежди, почти сраснати над носа. Както често на такива снимки, младежът бе придал на лицето си изкуствено студено изражение, но в тъмните му очи пламтеше неподправен гняв — или поне така се стори на Юнкер. В този младеж имаше нещо хермафродитно. Трудно можеше да се определи възрастта му. Юнкер отвори прикачения текстов файл. Пишеше, че е седемнайсетгодишен. Не беше изключено да е вярно. Но младежът спокойно можеше да мине и за петнайсет-, и за двайсет и две годишен.
Юнкер изпрати до окръжното управление снимка и описание на Махмуд Хан с искане да го обявят за издирване. После хлопна капака на лаптопа и се изправи.
Мобилният му звънна. Търсеше го Свен Ингвартсен от военното разузнаване.
— Привет, Свен. Много си бърз.
— Такъв съм си. И имам резултат. Наистина известно време сме наблюдавали твоя човек. Преди три години Бент Ларсен е попаднал в радара ни, защото е участвал в демонстрация в Гьотеборг, организирана от Северното движение за съпротива. Чувал ли си за него?
— Май да, но точно какво…
— Представлява неонацистка организация, учредена в Швеция от бивши членове на движението „Бяла арийска съпротива“. В началото се наричали Шведско движение за съпротива, но полека-лека пуснали корени в целия Скандинавски север. Тук, в Дания, имат филиал с 15-20 последователи. Отричат Холокоста и прокламират създаването на обща северноевропейска държава с чисто расово население. Искат да изпратят всички бежанци и мигранти там, откъдето са дошли.
— Войнствени ли са?
— И питаш! Северното движение за съпротива несъмнено е неонацистката организация, от която колегите ни в СЕПО се боят най-много. За разлика от мнозина други десни екстремисти, техните членове са добре организирани и силно дисциплинирани. И крайно агресивни. Голяма част от хората в ръководството на организацията са лежали в затвора за нанасяне на тежка телесна повреда.
— А по отношение на Бент Ларсен…?
— Както отбелязах, преди три години е участвал в демонстрация на Движението. Знаем, защото между неонацисти и участници в антифашистки контрапротест са избухнали сблъсъци. Шведската полиция задържала дванайсетина души. Един от тях е Бент Ларсен. От СЕПО ни уведомиха. В продължение на два месеца подслушвахме стационарния телефон на семейството, но не излезе нищо. Сто на сто са се досещали, че ги подслушваме. После прекратиха абонамента си и оттогава сигурно са използвали само мобилни телефони с анонимни предплатени карти. Ние, разбира се, следяхме и активността им в интернет, но и там не изскочи нищо интересно. Те не са толкова глупави, та да комуникират по имейл или фейсбук със съидейниците си от Северното движение за съпротива или други подобни организации. Ако се сдобием с мобилните им телефони и компютрите им, сигурно ще измъкнем нещичко.
— Би било чудесно, но работата е там, че в къщата не открихме нито компютри, нито телефони. Явно убиецът или убийците са ги отмъкнали.
— Претърсихте ли къщата щателно? Типове като Бент Ларсен са свикнали да вземат всевъзможни предохранителни мерки, защото са наясно, че през цялото време ги дебнем зорко. Криптират всичко, което изпращат, и използват само анонимни браузъри от рода на ТОР. Нашият приятел, предполагам, старателно е скрил компютър или външен харддиск на място, където не сте търсили. Но е възможно, разбира се, и да греша.
Навън се спускаше мрак. На път към колата Юнкер внезапно изпита остро нежелание при мисълта да прекара остатъка от вечерта в компанията на баща си. Затова, вместо да се качи в колата и да поеме към къщи, прекоси пеша площада.
Както миналия път и тази вечер кръчмата бе наполовина пълна. На смяна беше Мария Нилсен. Стоеше зад бара с по-млада колежка. Видя Юнкер и му се усмихна.
— Привет, Юнкер — поздрави го. Изглеждаше искрено зарадвана от появата му.