— За някаква кола.
Сине се спусна по стълбите. Долу, на пропуска, я чакаше мъж на нейната възраст, строен, атлетичен, с възкъсо подстригана тъмна, леко прошарена коса и очила без рамки. Носеше тъмно палто, многоцветен раиран шал, усукан два пъти около врата, черни дънки и лъснати до блясък черни обувки. Прилича на висш чиновник от Министерството на правосъдието, помисли си Сине. Подаде му ръка и се представи.
— Поул Тоструп — представи се и мъжът.
— С какво да ви бъда полезна? Доколкото разбрах, става въпрос за някаква кола?
— Да. На 22-ри декември излязох да потичам в Харескоуен. Живея в Кирке Венльосе. И видях автомобил, паркиран в гората, на тесен чакълест път. Впоследствие разбрах, че недалеч от въпросното място е бил открит изгорелият микробус… с който според полицията са избягали извършителите на терористичната атака.
— Ясно — кимна Сине. — Само да ви регистрираме в системата за достъп. Заповядайте да седнем в столовата.
Намериха свободна маса. Сине донесе две чаши кафе.
— Защо идвате чак сега? Публично призовахме всички, забелязали нещо необичайно в Харескоуен, да се свържат незабавно с полицията.
— Там е работата, че по Коледа заминах за Франция на ски ваканция със семейството ми. Отпътувахме на 22-ри следобед и се прибрахме вкъщи едва вчера.
— Но сигурно сте научили за терористичния акт?
— Да, разбира се — усмихна се той пресилено. — Със съпругата ми обаче решихме по време на празниците да си дадем почивка от всякакви електронни устройства. Двете ни деца, почти тийнейджъри, непрекъснато висят пред телефоните и таблетите. Двамата със съпругата ми също не сме за пример в това отношение. И се договорихме по време на почивката четиримата да прекарваме само пет минути дневно в интернет, и то по едно и също време, преди вечеря.
— Интересно. И как мина?
— През първите два дни и четиримата получихме абстиненция. Накрая обаче свикнахме. Облекчение е да не следиш всекидневно публикациите на този и онзи във фейсбук и инстаграм.
— Няма да е зле и в моето семейство да направим подобен експеримент — усмихна се Сине. — Но да се върнем на колата. Значи, видели сте я в гората близо до мястото, където обявихме, че сме открили опожарен автомобил?
— Да. Снощи влязох в интернет да прегледам новините в електронните вестници. И попаднах на карта с обозначеното място, където сте открили микробуса. Съобразих, че именно там видях другата кола по време на сутрешния си крос, преди да потеглим за Франция.
— Спомняте ли си каква беше колата?
— Черно рено „Клио“.
— Сигурен ли сте?
— Да. Съпругата ми кара точно такава.
— Случайно да сте запомнили и номера?
— Числата — не, но си спомням буквите: Мф. Министерство на финансите. Самият аз работя там.
Почти, ама не съвсем, помисли си Сине.
— Добре. Благодаря, че дойдохте. Ще ми дадете ли ваши координати, за да се свържа с вас при необходимост? Удобно ли ви е лично да ни посочите мястото, където сте видели реното?
— Сега ли?
— Ако не възразявате. Веднага ще повикам колега да ни закара.
За няма и половин час Сине установи, че през нощта срещу 22-ри декември черно рено „Клио“ е било откраднато от странична пряка на булевард „Сьонер“ в район „Вестербру“. Отне й малко повече време да се досети, че регистрационната табела на откраднатото рено най-вероятно е била подменена с табелата на друго рено, паркирано в „Ньоребру“, близо до кръстовище „Вибенсхус Рундел“. Собственикът на второто рено беше подал сигнал за задигната табела.
Сине влезе при Дина и екипа, проучващ видеозаписи. Усещаше колко пламнали са бузите й. Отдавна не бе изпитвала такова оживление.
— Напипах следа. Черно рено „Клио“ с регистрационен номер МФ22 407. Да го намерим, колеги. Върнете се на записите от 23-ти декември. Започнете да преглеждате всички кадри от района около Харескоуен след… да речем 12,15. Няма как от „Нютор“ да стигнат дотам за по-малко от двайсет минути.
В четири и петнайсет Дина звънна да й съобщи, че е открила нещо.
Около бюрото й бяха насядали четирима колеги. Дина покани с жест Сине да се приближи.
— Засякохме ги по магистрала „Кьое Бугт“ да се отправят на юг. Ето ги… — Дина натисна клавиш — … близо до бензиностанцията до Карлслуне в два и дванайсет.
— Накъде хващат после?
— Трудно е да се определи. Няколко камери за разпознаване на регистрационни номера са ги заснели по магистралата, но изчезват при Кьое, в участъка, където пътното платно се стеснява от двулентово в еднолентово. Не се виждат и до Големия Белт.