Но не вярвайте на това само защото аз го казвам. Следващия път, когато сте в Париж, се разходете малко и вижте сами. Следвайте маршрут, започващ от бляскавото кафене на ъгъла, където се събират авеню „Франклин Д. Рузвелт“ и рю „Жан Мермоз“ в кръглия мост на „Шанз Елизе“.
Разходете се безгрижно нагоре по рю „Жан Мермоз“ до рю „Фобур — сен Оноре“. Внимателно погледнете клиентите в триото ресторантчета пред входа към рю „Рабле“. След това продължете, като спрете на пресечката с „Фобур“, за да погледнете назад. После завийте надясно, идете до следващата пряка, отново завийте надясно по авеню „Матиньон“, подминете контролния пункт и продължете по „Шанз Елизе“. Седнете в кафенето, изпийте едно-две кафета, а после повторете всичко отначало. Ще ги видите, ако се вгледате достатъчно — подредени са като лястовици на жица. Дву–, три– и четиричленни екипи. Френски контраразузнавателни екипи в анонимни коли. Алжирци с мотоциклети (по-добре за натовареното движение в Париж). Руски дюстабанлии. Ще видите египтяни, либийци, сирийци и иракчани, а и по някой британски или американски екип, да оглеждат опозицията. Направо като някаква шибана конвенция на шпионите.
Направих знак за още хляб и вино.
— И какво имаше да ти каже задникът?
— Нищо, което вече не знам — и това ме тревожи още повече. Той просто искаше да дойда, за да ми покаже, че съм на негова територия и той е шефът, и че без негово разрешение не става нищо.
Май мосадският шеф в Париж е ходил в същото оперативно училище, както големия лош дебелогъз въздухар от Москва, Барт Вайът. Което ме плашеше, предвид предобедната ми среща с Вернер Лантос и вероятността Барт дебелогъзият въздухар да работи за опозицията.
Представих на Ави пълен ситуационен доклад за действията си преди обеда, като подробно описах неочакваната среща с Лантос.
Смя се, когато му разказах как похарчих закуската си върху гърдите му. След това лицето му доби сериозна гримаса:
— Той е опасен.
— Аз също.
— Но ти си и принципен.
— Само когато си имам работа с принципни хора. Повярвай ми, Ави, ще го очистя тоя задник.
— Той има големи протекции.
— Повече, отколкото си мислиш. — Разказах му за връзката на Лантос с ЦРУ.
Ави реагира с дълго, тихо изсвирване.
— Напълно логично — каза той. — И какво искаш да правиш?
— Искам да обядвам и да изпия още една бутилка вино — отговорих. — В края на краищата не успях да закуся.
Ави се усмихна, може би за първи път през този ден.
— Ti Z’dayeen — изпсува ме на иврит. — Първо ще ядем. После ще планираме.
Така че ядохме и крояхме планове — и аз спечелих сто франка от себе си. Израелският културен център на авеню „Марсо“ наистина се оказа нервният център на тайните действия на АМАН в Париж. По-конкретно, там се помещаваше и кабинетът на тричленната работна група от АМАН, която се занимаваше с руската мафия (и тримата бяха жертви на експлозията). И ще познаете ли какво още? През изминалите три месеца е имало опити за проникване.
Ето ви сега късче тактическа информация: ако можете да изолирате модела на действие срещу вас, можете да предприемете стъпки, за да го пресрещнете и осуетите.
Хайде да направим точно това. Първо, нека разгледаме настоящия списък с жертви и да видим ще можем ли да прозрем модела. Първо Пол Махон, семейството му и шофьорката от Военновъздушните сили. След това — Андрей Юдин и няколко зле възпитани негови бикове. После, двама майори от американската армия, двама израелски капитани и един подполковник станаха жертви на насилие. Имаше и други жертви — французи в ОИСР, както и израелци в Културния център. Но те представляваха онова, което ние във военния бизнес наричаме случайни паралелни щети.
Какво е общото между истинските мишени? Първото беше елементарно: всичките имаха връзки с руснаците и руската мафия. А какво още ни казваше този модел? Той ни казваше, че всички жертви извън мафията са разследвали като част от задачите си връзки с мафията, и с нарастващите руски разузнавателни и военни действия.
Толкова с модела. Другата част на уравнението е посрещането на следващия ход на лошите — предприемането на противомерки.
Е, и за това имам теория. Тя е, че не трябва да седите и да чакате нещо да стане. Вие трябва да поемете инициативата — вие трябва да насилвате събитията. Разбира се, както воинът самурай Коджиро Окинага от шестнадесети век е учил последователите си (случайно сред тях бил и един тринадесетгодишен амбициозен младеж на име Миямото Мусаши): „Воинът предизвиква противниците си да действат, преди да са готови, защото така почти винаги ще ги превъзхожда.“