Добре, къде бях? О, да — описвах как опозицията започваше атаката си.
Е, аз също нападнах. Заех се с най-непосредствената опасност. Извърнах се леко вдясно, завъртях отвертката така, че острието й да сочи навън, и с бойна гримаса и адски побеснял, я забих докрай в китката на КУР едно.
От болката, изписана по грозната му муцуна, разбрах, че май го е заболяло. Но аз не бях свършил. Извих дръжката на отвертката на деветдесет градуса северно, с което поставих ръката му в най-неестествено положение. Изпука като дайре — изскочи раменната му става или стана нещо по-лошо. КУР едно започна да пищи неразбираеми псувни, ругатни и други възхитителни и унищожителни цинизми на неразбираем език и се спусна на колене в агония, като дръпна и мен и отвертката ми заедно със себе си.
Това не беше хубаво от негова страна. В края на краищата тази отвертка ми трябваше, а КУР едно — е, ръката на КУР едно — най-недисциплинирано не ми я връщаше. Надвесих се над него, три пъти го праснах с коляно в лицето, като в същото време дърпах рязко отвертката, но тя, да я вземат дяволите, стоеше така здраво забита, както шибания меч Ескалибур на Крал Артур в средновековната си скала. Май я бях прокарал през костта на китката на КУР едно. Уф!
Както се борех, над мен се извиси някаква сянка и се обърнах точно навреме, за да видя юмрука на КУР две, полетял към главата ми. Държеше нещо — сгъваема палка от метал. Удари я в рязка дъга, за да й даде повече сила. Кофти неща са тези палки. Всъщност щеше ми се точно сега да имам със себе си моята. Изправих се, вдигнах ръце в отбранителен жест, извих се и се плъзнах встрани от силния му замах. Но недостатъчно бързо. Той беше очаквал движението ми, парира ме и промени ъгъла на удара си, за да ме цапне от долу на горе. И като вдигнах дясната си ръка, за да защитя лицето си, тежката метална топка в края на пружината влезе в плътен контакт с кокалчето на лакътя ми — и цялата ми ръка се вцепени.
Много кофти кокалче е това. И изобщо не ми стана весело.
Междувременно едно нещо стана както трябва: инерцията на КУР две го засили край мен. Възползвах се от тежестта му и въпреки вцепенената си дясна ръка, го тласнах грубо в посоката, в която вече се движеше. Моето тегло засили движението му и след една-две крачки той се прасна в стената между двата антикварни прозореца. Осъществи контакт със стената първо с юмрука си, а после с лицето.
Двойно прас, двойно ох. Палката падна на льо тротоара — така ги наричат в ла Франция. Втурнах се, за да я вдигна, но ръката ми все още беше толкова вцепенена, че не можех да свия дланта си около нея. Вдигнах поглед точно навреме — отдръпваше се от стената, за да си вземе оръжието. Ако аз не можех да имам палката, той също нямаше да я получи. Ритнах я настрани, към канавката, под една кола, където и двамата нямаше да я стигнем, след това се изтърколих встрани от него, което ми позволи да стана на крака, да разтъркам болния си лакът и да ритна КУР едно в главата, за да съм сигурен, че ще кротува на мястото си. Тръгнах по посока на часовниковата стрелка, за да притисна КУР две до стената, където нямаше да му остане много място за маневриране. Той изплю кръв към мен, сякаш за да ме отпъди, а после изръмжа, наведе глава като овен и се втурна. Вцепенен или не, праснах го по дебелия врат. Но той успя да ме прегърне през гърдите, да стисне ръцете ми и да ме изтласка назад, сякаш съм кукла за борба, и да ме прасне в една кола. Чух силния протестен вик на гърба си. Е, приятели, обичам звука на чупещи се гръбначни прешлени, но само когато са на някой друг.
Време беше да разкарам този кучи син. Взех инициативата в ръце — освободих се от захвата му, изпрасках го два пъти, за да наруша равновесието му, а след това го стиснах за двойните ревери на палтото, за да не се измъкне, и му ударих една глава с всичка сила — и за малко не се докарах до припадък.
Ох, мамка му, ох, еба ти, ох, дявол да ме вземе. Той трябваше сега да е проснат в несвяст на плочките, а аз виждах звездичките. По дяволите — страхотна грешка. Не бях преценил относителните ни позиции, или пък той се беше мръднал, без да го отчета, или мистър Мърфи беше вкарал гадната си глава между нас, без да го усетя — както и да е, в крайна сметка подобни схватки не стават във вакуум и е трудно да направите всичко както трябва, когато противникът ви не стои неподвижен както в курсовете по бойни изкуства. Затова, вместо да зашеметя кучия син, аз го бях ударил по темето с веждата си, което навреди много повече на мен, отколкото на него.