Седанът реагира — излезе от кръстовището и започна преследването. Останах в парка, като се местех напред-назад и наляво-надясно на борд. По движението на седана разбирах, че шофьорът не може да ме види ясно. Добре, това ми даваше възможност да се насоча към пустата стоянка за таксита в долния край на площада.
Точно под телефонната будка — всички парижки стоянки за таксита имат телефонни будки — може би на сто метра от мястото, в което в момента ми се свършваха алтернативите, забелязах тясна уличка, за която не знаех. Далеч надолу по нея една реклама с мигащи оранжеви, зелени и бели светлини прокламираше някаква неаполитанска пицария.
Време беше да се огледам. Обърнах се и проверих как са преследвачите ми. Комбито беше спряло пред ранените КУР-ове. Усетил, че е отишъл твърде далеч, шофьорът даде на задна скорост и тръгна, за да пресече пътя ми в долния край.
Веднъж и в моя живот, нежни читателю, мистър Мърфи хвърли гадната си, прогнила личност върху друг. Точно когато ситроенът смени курса, един бял мерцедес излезе от страничната уличка в края на площада, даде наляво и започна да мига светлини и разярено да натиска клаксона, застанал до задната броня на ситроена.
Вече не можеха да ми пресекат пътя. Но и не се отместиха веднага. Видях как предната пасажерска врата на ситроена се отвори и от нея се появи висока среброкоса фигура с бинокъл за нощно виждане на челото. Макар и от триста метра, разбрах кой е това — Ахуд Голан.
Тези КУР-ове не бяха корсиканци, а шибани израелски М2 — което, сещате се, означава Мосадски Мускули. Ави си беше въобразил, че се е отърсил от преследвачите си, поставени от собствения му шеф. Точно той би трябвало да си спомни заповедта на стария свиреп воин — „Не си въобгъзявай“.
Отправих еднопръст поздрав към Ахуд, прескочих оградата в долния край на площада и затичах към светлините на пицарията, а въоръженият задник с тежко дишане търчеше обратно към седана на двеста метра зад мен.
Глава
16
Пред безвкусно рекламираното заведение стоеше самотно такси „Пежо“. Зелената лампичка не светеше. Спуснах се през движението, приближих се бежешком и видях шофьора — дебел с бейзболна шапка с надпис „Дисниленд“, обърната с козирката назад — наведен над огромна, димяща лигава пица калцоне.
Почуках на стъклото. Без да ме погледне, ми махна да изчезвам и продължи да дъвче. Отново почуках. Този път погледна достатъчно дълго, за да ми отправи мръснишки поглед като някаква дебелобуза катерица. Мръснишки, докато не забеляза потното ми лице, напрегнатото ми изражение — и триото банкноти от сто франка, които веех с ръка.
Калцонето потъна в забвение — искам да кажа, че погълна колкото можа (като си изгори устата, доколкото разбрах). Метна ми една благодарна усмивка иззад мустака си и натисна копчето за централното заключване, за да се отвори задната врата.
Вместо това аз отворих неговата и с рамо го изместих на другата страна на приличната на пейка седалка върху куп омазани хартии от пица. Подадох му банкнотите, завъртях ключа за запалването, нагласих огледалата, включих светлините и излязох на пътя, като едновременно обясних, че бързам и че предпочитам аз да карам. Той започна да се оплаква. Фиксирах го с невинните си детски сини очи и му изръмжах да З2Б:
— Замръзни, Затвори си човката и Брой шибаните пари.
Предполагам, че приятният ми тон (а да не споменавам свирепата си гримаса) го разубеди от нови възражения.
Искам да ви обясня две неща за преследването с коли, преди да се впуснем в този екшън и преди да стане прекалено напечено, за да мога да говоря. Първо, за разлика от преследванията с коли, които виждате по холивудските филми — в момента се сещам за „Булит“ и „Френската връзка“, а и фарсовете с Джеймс Бонд, — идеята е да не си разбивате колата.
Играта „огъни калника“ от филмите може в реалния живот да се отрази зле на здравето ви, където няма каскадьори, сцената се снима само веднъж, преследвачите наистина искат да ви пръснат задника и имат истински патрони. А останалото — онези кинематографски дивотии като потрошаване на калници и врати в тухлени стени, остъргване на броните в спрели коли или прегради по пътя, или прескачане на автомобилни задръствания като Ивъл Канивъл