Спрях се на третия етаж и кимнах с глава на Ави да ме следва. Какво чакаше, мамицата му? Пое дълбоко дъх — като дете преди първото си стъпване върху заледено езеро — и ме последва. Е, нека не преувеличавам. Ави се опита да ме последва. Но той е разузнавач — не тюлен. Какво значи това? Това значи, че няма същото тяло като нас. Всъщност той имаше онова, което наричам нормално силно тяло, или почти никакво тяло. Недостатък, който прави почти невъзможно катеренето по неща като водосточни тръби. С пуфтене и сумтене стигна на около метър от земята, след което бавно се хлъзна към земята.
Нещата бързо преминаваха от „Ситуация — нормална, всичко е осрано“ към „Нещата са осрани без надежда за почистване“. Това не беше никак добре. Искам да кажа, че досега шибаният ни късмет работеше. Тук се виждахме, но улицата оставаше безлюдна: никакви коли, никакви пешеходци — досега. Но не можех вечно да разчитам на това.
След три неуспешни опита от страна на Ави се смъкнах на втория етаж, пуснах въжето и с помощта на Уондър, който буташе, а аз дърпах, успяхме да го изтеглим на първия етаж. Качих се на горния етаж, пак спуснах въжето и повторихме упражнението. След това го направихме пак. Седемнадесет минути по-късно Ави, с пропити от пот дрехи и мръзнещ, застана на балкона на четвъртия етаж.
Погледнах дребния израелец.
— Виждам, че не ти пука от височини — прошепнах.
Той се усмихна игриво, но така стискаше парапета, че се виждаше какъв треперлив катерач на водосточни тръби и скачач по балкони е. С това си качване Ави току-що беше преминал един вид бойно кръщене в боя със специални методи. Днес (всъщност тази вечер) стана неконвенционален воин. Дори научи една нова заповед: че не трябва да му харесва — трябва просто да го направи.
Глава
17
03:31. Започнахме бавно, целенасочено придвижване. Аз заобикалях саксии и прозорци, като тихо псувах локвичките вода, която дънките ми попиваха. Накрая на първия балкон между парапетите имаше празнина от около шестдесет сантиметра.
Преминахме леко. Вторият балкон беше чист: никакви растения, дървета в саксии или други препятствия. Изминахме десетината метра за нула време. Но там се натъкнахме на първото истинско препятствие. Искам да кажа, препятствие в буквалния смисъл: празнина от метър и половина между балкона, на който стояхме, и онзи на който трябваше да отидем.
Прекрачих парапета, преметнах и другия си крак, спрях, после скочих, като стъпих с пръсти на външната част на пода на другия балкон, а лапите ми се свиха около кованото желязо. При скока изпитах усещането за нещо вече виждано. Същото усещане, както когато тичах по Мръсната дума — така наричахме трасето с препятствия във военноморската база Литъл Крийк, Вирджиния.
Мръсната дума представляваше серия пънове и трупи, и парчета телефонни стълбове с различни височини и диаметри, забити в земята. Целта беше да минеш от единия на друг, без да се препънеш, паднеш или пръснеш главата си. Но гадните злобари — това е изискан начин да кажеш старшините от обучението по подводни диверсии — изобретили Мръсната дума много преди да вляза във Военноморските сили, бяха проявили дяволско въображение. Дърветата стояха така, че ако можеш да направиш скока от точка А до точка Б лесно, разликата във височините го правеше невъзможен без доста допълнителни усилия. Когато разликата във височините биваше лесна, разстоянието ставаше достатъчно, за да направи скокът ви… е, предизвикателен. Ако не прецениш разстоянието, или ще скочиш недостатъчно далеч и ще си строшиш долната челюст или муцуната в пъна, или ще отидеш прекалено далеч и ще се набодеш на някоя от дългите тресчици, които даваха — о, толкова приятно усещане в дланите и краката, докато опитваш да се изкатериш обратно, преди да паднеш на пясъка.
Вероятно питате защо, мамицата му, старшините ни караха да правим това. Откровено казано, приятели, спомням си, че бях задавал точно същия въпрос — макар и не с толкова нежни фрази — многократно, докато се обучавах. Е, както вероятно ви е добре известно, смисълът на това грубо, грапаво посвещение стана ясен в реалния свят.
Значи, учейки се от старите старшини, си направих собствена Мръсна дума във вила „Свирепия“. Всеки един от хората ми редовно се тренира на нея — като мен. И всеки път, когато се наложи да скачам, тялото ми знае как да реагира и какво да очаква. Всичко вече съм го правил — и то често. Затова не пристъпвам на място и не се колебая. Не се чудя, мотая, обърквам или двоумя. Тръгвам решително. Недвусмислено. Силно.