При журналистическата работа човек работи нежно. Нарича Г2 — Гореупоменатия Гъз — източник. При разузнавателната работа, която е малко по-малко нежна, Г2 е известен като сътрудник. (Известен е като сътрудник по една случайност, защото човек взема СЪдрания заДНИК на гореупоменатия източник и го ТРУпва на улицата, за да рови за информация.) И в двата случая, когато офицерите от разузнаването или репортерите са сами, техните Г2 получават по-точно описание. Насаме източниците и сътрудниците се наричат доносници.
След като изложих принципната философска схема, нека преминем на конкретните неща. Разпитите например. Методите за разпити, които използват служителите от разузнаването и журналистите, са забележително сходни. Не, измъчванията не са реалистичен вариант в никоя от тези области. Повечето редактори и репортери са либерали и мразят насилието. Същото важи и за служителите от разузнаването. От тях либерали са много повече, отколкото можете да си представите.
Освен това в 99% от всички случаи човек може да получи повече информация, като използва мозъка си вместо юмруците (или дванадесетволтова батерия, или чифт клещи). А и журналистите, и разузнавачите вербуват хора под фалшив флаг — което, както обясних по-рано, е репортерът или служителят да ви накарат да мислите, че той представлява една страна (или фирма), а всъщност той представлява друга. И двамата използват този номер, който аз наричам НЧИ — номерът с частичната информация.
Най-добрите журналисти карат източниците си да вярват, че знаят много повече от това, което знаят наистина. Понякога, ако имат само една идея, те излагат цял сценарий и се надяват, че е достатъчно близо до истината, за да размърда субекта и да го подмами да говори. Източниците обичат да поправят неверните разбирания на репортерите и номерът със сценария ги примамва да направят точно това.
Понякога този сценарий предизвиква реакция от тип ОЗТМ, или „Откъде Знаеш Това, Мамицата му?“. Точно в този миг си казваш бинго, без да разкриваш картите. В други случаи използваш клишета, кодови наименования и други бръщолевици, за да убедиш своите източници, че е по-добре да изпеят цялата песничка, защото вие, журналистът или разузнавачът, и без това знаете всичко и те не ви дават никаква нова информация.
Тази вечер щях да използвам НЧИ върху Андрей. Затова пресуших джина си, праснах чашата върху масата и изгледах грузинеца с моя Най-Гаден Свиреп Поглед.
— Ти си един шибан лъжец, модюк, куродъх педал такъв — казах, като го нарекох задник на руски.
Очите му така се събраха зад очилата, та си помислих, че ще се насере или ще насъска биковете си срещу мен. Но не му дадох възможност да направи нито едното, нито другото.
— Пол знаеше, че си свързан с контрабандата на онези неща за двойно ползване, дето отиват в Близкия изток чрез стария ти приятел Вернер Лантос, а и други далавери, които движиш с любезното съдействие на другия си „стар приятел“ Виктор Гринков. Затова го уби, преди да направи нещо, за да осуети действията ти. Не е било нищо лично. Просто бизнес-решение от твоя страна — заподло.
Използвах руската дума, която се превежда като „нелегална търговия“. Това беше дума, която Ави бе използвал по-рано през деня, за да опише дейността на Андрей.
Тъй като знаех, че скорострелният ми английски се предполагаше, че минава непреведен покрай ушите на Виктор Гринков, концентрирах вниманието си върху лицето на Вернер Лантос. Трудно беше да забележа промяна в изражението му. Седеше невъзмутим като статуя. Само дето нямаше онзи контрол над мускулите си, който би желал да има. Точно под лявото му ухо, вратът му пулсираше като някакъв шибан тамтам. Сънната му артерия беше полудяла и по никакъв начин не можеше да я спре. Разбрах, че съм го раздвижил. Раздвижил, глупости — Вернер Лантос беше убийствено вбесен.
Налях още един бомбай, вдигнах чашата, изпразних я до дъно по руски и войнствено я праснах обратно върху масата, сякаш за да кажа „да ви го начукам“. При това Лантос се наведе към Андрей и понечи да му каже нещо на руски. Но аз не исках да позволя на никой да наруши създадената атмосфера и затова го прекъснах: