ОП има, когато малък, неконвенционален отряд победи по-голяма, но по-конвенционална сила. Искате един-два примера? Окей. Какво ще кажете за Ентебе, когато израелски командоси спасиха заложниците в един самолет от терористична банда, защитавана от две роти на угандийската редовна армия. По-пресен случай, неотдавна, когато поведох седем стрелци срещу многобройни, добре въоръжени танга в северозападните планини на Афганистан.
Сърцевината на принципа на относителното превъзходство лежи в динамиката, формата, същността на самите специални операции. Виждам как махате с ръка и ме обвинявате, че се връщам към бюрократичните бръщолевици на военноморскоговора. Казвате: „Какви ги плещите, по дяволите, мистър Свиреп?“
Добре де, казвам, че всичките елементи — разузнаване, комуникации и обучение — са сред най-съществените, трябва да се съчетават така, че да ви позволяват да действате решително при бойните операции със специални методи, иначе ще загубите предимството. Колкото повече време ви трябва да постигнете целите на мисията си, колкото повече стъпки има в нея например или колкото по-стари са разузнавателните ви данни, толкова по-голяма е вероятността да се осерете и да похарчите себе си и хората си. Пример? „Орлов нокът“, Техеран, 1980 г. Старият ми приятел Чарли Бекуит беше натоварен с лош оперативен план с твърде много стъпки и етапи и с недостатъчно решителни агресивни действия. Тази поредица от усложнения, дефектни разузнавателни данни и лошо обучение доведоха до фиаското в „Пустиня едно“.
Тази вечер трябваше да постигнем динамична, решителна победа, въпреки че имахме непълни, груби оперативни разузнавателни данни, числена недостатъчност и липса на време да планираме какво да правим при разни евентуалности.
Каква е тази шумотевица, която чувам? О, обвинявате ме, че изпадам в противоречия. Не, не е така. Въпреки всичките доктрини и всички казуси във войната със специални методи има моменти, когато трябва просто да ДЕЙСТВАТЕ — веднага; моменти, когато просто трябва да ИДЕТЕ и ДЕЙСТВАТЕ с надеждата за най-доброто. Този беше от тях.
Бяхме се опаковали, заредили и натоварили, след което напуснахме хотела възможно най-потайно. Аз излязох първи с един радиопредавател. Заобиколих района, за да проверя дали не ни наблюдават, но не открих нищо и ударих излъчващия бутон два пъти, което представляваше сигнала за тръгване. Един след друг Уондър, Док и Гризача се измъкнаха покрай задрямалата администраторка. Пачия крак и Алигатора, каквито са нетърпеливи и немирни, бяха излезли по свой начин — през прозореца, надолу по водосточната тръба и се появиха през двора. Уондър и Док закараха с колата на Дремльов оръжията до мястото на срещата близо до къщата на Достоевски. Останалите се разпръснахме и отидохме дотам пеша — четиридесет и нещо минутно бъхтене в гадната руска нощ, която с нищо не допринесе за повдигане на настроението ми.
Все пак бяхме стигнали чисти: пресякохме града, като минахме покрай възможно най-малко на брой стакани — кръглите, стъклено-метални будки, в които дежуреха денонощно пътни полицаи — и наблюдатели от разузнаването, — за да наглеждат нещата. По-важен за опазването на оперативната ни сигурност беше фактът, че тъй като се придвижвахме нощем, имаше по-малка вероятност да ни забележат пасивните уреди за наблюдение на древната, но все още действаща с пълна сила система „Визир“ на КГБ.
Казвате, че не сте чували за „Визир“? Не се изненадвам. Много малко хора са чули за нея. Така че позволете да ви просветя. В апогея на студената война КГБ разположи една строго секретна система от наблюдателни устройства по (и във) високи сгради покрай главните улици и булеварди на Москва. Системата работеше много добре, защото беше проста като ЦЕЛУВКА — ЦЕлта е Лекотата, Умнико Важен. При нея нямаше технологии или хитроумни дрънкулки. Вместо това тя беше сглобена от старомодни телескопи — напълно незабележим и същевременно високоточен начин да наблюдаваш какво става в колите по улиците.
Вижте, по онова време в Москва нямаше много коли. Всъщност повечето от тях ги караха или високопривилегировани членове на партията и високопоставени държавни служители, или чуждестранни дипломати — а всички тези категории бяха обозначени като официални мишени за любопитството на КГБ. За да задоволи това свое любопитство sans привличане на излишно внимание, КГБ създаде „Визир“.
Тази система използваше изключително стабилни, мощни, дистанционно контролирани телескопични устройства, снабдени с панорамни и вариообективи. С помощта на призми изображенията от телескопите се проектираха върху матови екрани досущ като тези на колежанските професори, които проектират бележките си върху екран в аудитория. Системата беше практична, проста и ефективна. Освен това се пазеше в дълбока тайна.