Осъзнах също, че вече не заеква. Разбрах със свити черва, че това е една изключително, извънредно, крайно зловеща поличба.
— Твоите тюлени са върнати в първоначалните си части — каза, sans да повтори нито една гласна. — Прехвърлянето им е неотменимо. Нищо не можеш да направиш.
Така ли? Слушайте, все още имах приятели — в БЮЛС и по други места във Военноморските сили. Карен (която някога работеше за един стар приятел), новата млада секретарка на шефа на службата за назначенията на бойците-диверсанти, който от време на време би се съгласил да върне назначението на даден тюлен срещу една нощ с М&М и М&М, което, както всички знаем, означава цяла нощ с Малцово уиски & Мадама и Минети & Мушкане. Всички старшини от старата ми обезопасителна мрежа. Няколко млади офицери-тюлени, които бях обучавал по свой образ и подобие и които биха приели някое и друго сътресение, ако се наложи.
— Ще видим това.
Пинки се облегна в огромния си кожен стол и се ухили срещу мен.
— О, сега не говоря аз, Дик. Ако ставаше дума само за мен, ти щеше да намериш начин да ме заобиколиш. Познавам те. В края на краищата мъчил съм се с теб от години. Не. Сега говори системата, а не аз. А в наши дни системата работи най-добре в моя полза, не в твоя. Освен това самият главнокомандващ военноморските операции даде благословията си за това ново положение. Той е човекът, който иска групата ти да бъде разформирана — след като му показах някои от тези неприятни съобщения. Главнокомандващият не желае повече унизителни неприятности. Главнокомандващият не желае повече дипломатически инциденти.
— Имаше само един инцидент, Пинки. Един.
— В тези Военноморски сили — започна да ораторства той — главнокомандващият смята, че един е прекалено много. В наше време толерираме нула инциденти. Нула дефекти. Нула. Никакви. Не се позволяват грешки. Никакви грешки от социален характер. Никакъв тормоз. Никаква сексуална дискриминация. Никакъв расизъм. Никаква нетърпимост от всякакъв вид — подразбираща се или не. И със сигурност не търпим никакви дипломатически инциденти. Те представляват крайно сериозни неудобни положения, а крайно сериозните неудобни положения никога, никога не се прощават. Нека изясня това: четиризвездни адмирали са били уволнявани само за едничко неджентълменско изказване. Полковници като теб са пенсионирани за по-малки нарушения от твоите. — Шумно разрови листата на бюрото си. — Фактът, че все още си във Военноморските сили — неосвободен от длъжност и незаставен да се пенсионира, — ме учудва. Но по някаква причина ти е позволено да продължиш да служиш. Да продължиш… засега.
О, това изискваше голяма благодарност. Но Пинки не ми даде възможност да бъда ироничен.
— Всъщност, считано от тази сутрин — продължи той, — си назначен за заместник-помощник на помощник-координатора на охраната към кабинета на главнокомандващия военноморските операции във Военноморската корабостроителница.
Замълча.
— Това е длъжност без персонал, без командировки и с много малък бюджет. Очевидно работата е тук, във Вашингтон, в корабостроителницата. Ще докладваш на главния помощник контраадмирал Лейтън точно в тринадесет часа.
Фъшкията суетно погледна тежкия златен ролекс, часовник, някога принадлежал на баща му, Пинки Втори, а сега поставен на собствената му кльощава китка.
— Което е след два часа и двадесет и седем минути от този момент.
Махна с ръка към мен.
— Това е всичко. Можеш да излезеш.
Стоях вцепенен. Приятели, трябва да призная, че за първи път в живота си бях абсошибанолютно онемял.
Което, виждате, достави адско удоволствие на Пинки Фъшкията, който се ухили към мен с лошите си зъби.
— Освободен си — каза той невиждано щастлив. — О, да, наистина си освободен, Дик.
Чух го как се киска, когато затварях вратата.
Глава
10
Скоростно се върнах в офиса на Кен Рос, грабнах първия попаднал ми телефон и се обадих до кабинета на моята Мобилна група за обучение по сигурността във Военноморските сили на третия етаж в крило Б. Там, в МГОСВС, нямаше нищо за мен — не чух дори и гласа си по телефонния секретар, който бях използвал. Обадих се до службата в Пентагона за информация за служителите и попитах за себе си. Операторът ми каза, че не съществувам. Набрах апартамента, който Шепард Алигатора делеше с Гризача и Дюи Пачия крак. Никой не отговори. Опитах пейджъра на Пачия крак. Не отговаряше. Пробвах след това Гризача. Същият резултат. Обадих се до бунгалото на Док Трембли близо до Форт Белвоар и оставих телефона да звъни дълго. Nada. Опитах и пейджъра му. Той също беше изключен. Сега наистина се чувствах деморализиран. Набрах номера на наетия от Уондър приземен етаж в Стария град и получих съобщение, че телефонът е изключен и няма нов номер. Откачена работа, мамка му.