— Убеди мен, Дик — каза. — Слушам те.
Е, отворих куфарчето, натрупах всички документи върху бюрото му, където можех да ги подредя както трябва, и разказах на адмирала същото, което бях казал и на Барт Вайът преди два дни.
Монологът ми беше сложен, но не объркан. Нека ви дам някои от най-основните елементи:
• Основната изследователска работа на Пол показваше, че руското правителство, или някой елемент в него, използва мафията, за да краде всичко — от ядрени оръжия до оборудване с двойно предназначение. Защо? Първо, защото използвайки мафията, руското правителство можеше да отрича всичко. Второ, защото, като използва мафията, операцията сама плащаше цената си — организираната престъпност поемаше разходите и прибираше печалбата накрая.
• Много от тези оръжия и голяма част от оборудването за производство на ядрено оръжие се изпращаха зад граница — в държавите, бивши клиенти на Съветския съюз, все още имаха силно антизападни възгледи. Защо? Отговорът беше очевиден: за да помогнат за дестабилизирането на Запада.
• Финансирането за всичко това се ръководеше от „Лантос и Ко“ в Париж. Като банкер на предприятието, Вернер Лантос получава къс от печалбата. Освен това той служеше като банкер за онези служители от руското правителство, които тайно управляваха операцията.
• Документите от Андрей, изглежда, потвърждаваха, че мафията можеше да осигури на Вернер Лантос голяма част от необходимото оборудване с двойно предназначение за обзавеждане на завод за производство на ядрени оръжия. Колко ли други мафиотски „ворове“ бяха продали на Лантос останалите парченца от мозайката?
• Днешното откровение се връзваше напълно с твърдението на Мосад — че някъде в Сирия е пред завършване малко термоядрено устройство с плутоний, пречистен с внесено от Русия оборудване с двойно предназначение. Ако бомбата бъде направена, тя би унищожила мирния процес в Близкия изток и би хвърлила района в нова война.
Кен Рос ме прекъсна:
— Мосад казват, че в Сирия се прави бомба?
Замислих се.
— Не, не го твърдят като факт. Доколкото знам, само намекват, защото ЦРУ няма конкретна информация.
— Хайде отново да започнем отначало. Давай бавно, Дик, и се опитай да бъдеш максимално точен.
След това предупреждение извади един жълт бележник от чекмеджето на бюрото си и кимна да започвам. Този път си водеше бележки, докато говорех. Когато свърших, пред него лежаха дузина страници с компактния му, спретнат краснопис.
Поиска материалите на Андрей, както и тези на Ави и моите. Насочих купчинките, за да може да ги види. Разгледа ги една по една, огледа всяка снимка и проучи всеки от документите, които бях донесъл със себе си.
Спря се над товарителницата от „Ер Франс“.
— Горещ фреон — каза. — Помниш ли процеса за направата на ядрените материали?
— Да.
— Е, горещият фреон е част от процеса за пречистване накрая. Ако това им трябва, значи доста са напреднали.
Замълча, бутна назад големия си кожен стол с колелца, наведе го и отново качи крака на бюрото. Събра длани на темето си като китайска къщичка и се загледа в тавана на кабинета си. Седя така в продължение на пет-шест минути. Аз не го прекъсвах, защото знаех какво прави — мислеше.
След това, като свърши с мисленето, свали крака обратно на килима, започна да събира донесеното от мен и да го подрежда в прегледни купчинки.
— Какво става, адмирале?
Гледах го как вдига телефона на бюрото си и набира номер.
— Кени Рос се обажда — каза той на който се намираше на другия край. Адмиралът покри микрофона с ръка и ме изгледа нетърпеливо: — Какво чакаш, по дяволите? Събирай всичко.
Когато започнах да събирам листата, той каза:
— Да, да, мога.
Започна да чака, като безшумно барабанеше с пръсти по бюрото си и нетърпеливо гледаше действията ми.
— Ъхъ. Да. Питайте дали може да ме приеме по спешен въпрос. — Замълча. — Пет минути.
Кени Рос погледна към мен и видя, че не действам с максимална скорост.
— Дик, събери шибаните хартии и ги подреди както трябва — веднага!
Когато използваше такъв език, знаех, че не се шегува.
Осем минути по-късно седяхме в неподслушвания, гледащ към задния двор кабинет-скривалище на генерал Томас Е. Крокър, бивш футболист от Уест Пойнт, който през последните две години работеше като заместник-председател на Съвета на началник-щабовете. Преди два месеца председателят, един четиризвезден генерал от морската пехота на име А. Г. Барет, неочаквано си даде оставката по причини, които информацията за пресата от Съвместното командване нарече здравословни.