— Нации ли? Остана само една суперсила, мосю, и това е САЩ. Точно както и трябва да бъде.
— Може би са твърде много хората, които мислят така — каза Лантос. — Това показва известна липса на изтънченост. Но има и хора — и то много повече, отколкото може би си представяте, — които смятат, че съществуването само на една суперсила оставя света дебалансиран и в голяма опасност.
Опасност? Тоя не беше в ред.
— Грешат.
— Това — отговори той — може да е вашият възглед. Но вие не сте непременно прав. Има и други, във вашето правителство и в Москва, както и другаде, които са убедени, че единственият начин да се постигне истинска дългосрочна глобална хармония е да се създаде — или възроди — друга нация, равна по сила на Съединените щати.
— В нашето правителство ли?
Ето това беше изненада. Винаги съм смятал, че вече половин век хората в нашето правителство протриват задниците си до кръв от работа за изкореняване на фашизма, събаряне на комунизма и насърчаване към демокрация в целия свят. Затова и бях във Военноморските сили. Затова и служа на своята родина — за да лансирам тези стойности.
— Не искам да кажа, че някой защитава връщането към студената война — поде Лантос с присвити очи. — Това би било гибелно за всички. Но много, а това включва и висши служители във вашия Бял дом, вашия Държавен департамент и вашия разузнавателен апарат, разбират, че без друга суперсила, върху която да концентрират вниманието си, американската политика става двусмислена, неясна и накъсана.
Е, приятели, колкото и да не ми е приятно да призная, старият Вернер имаше право. Нашата външна политика наистина беше станала двусмислена, неясна и накъсана. Но не по причината, която той аргументираше — че ни липсва друга суперсила. Причината е там, че настоящата администрация няма поглед върху външните работи. А този вакуум във водачеството е опасен.
Лантос замълча, когато неговият главен сервитьор се приплъзна до масата и разположи две чинии с пържени яйца, хрупкав бекон, нарязан на ивици, и буркан с малиново сладко. Внимателно подреди чиниите пред него, така че яйцата се намираха точно в 09:00, а беконът — в 15:00, хлябът — в средата на чинията, а точно в центъра й — малко накълцан магданоз.
Вената от дясната страна на врата на Лантос започна да пулсира — точно както в Москва. Врътна глава с диво отворени очи, рязко, точно както правят птиците, и улови погледа на сервитьора. Изражението му предизвика унизителен ужас по лицето на човека. Грабна чиниите и започна да моли мосю Лантос за прошка, след което се оттегли.
— Не ям зелено — обясни той. — Нито пък търпя зелено в чинията си.
Вената спря да пулсира. Отпи глътка от силното, сладко кафе.
— Погледнете как Америка се мъчи — навсякъде, от Европа до Адриатика, Близкия изток, Азия и тихоокеанския район, има размирици. Старите съюзници от НАТО са скептични, нетърпеливи, а дори и пълни с опасения за начина, по който САЩ ще се разправи с тях. При апогея на студената война такива съмнения нямаше. Всяка нация знаеше къде се вписва в стратегическата схема на нещата.
— Е, какво предлагате?
Лантос поклати глава.
— Не предлагам нищо — отговори. — Не е моя работа да го правя. Аз съм бизнесмен, имал привилегията да помага по малко на онези, които искат свят на симбиоза, симетрия, хармония, равновесие между Изтока и Запада. И с гордост мога да кажа, че не съм сам.
Млъкна. След това отново се обади:
— Вие, полковник, също можете да помогнете в това усилие.
Кучият му син се опитваше да ме вербува.
— Искате да кажете, от мястото си във Военноморските сили?
— Това би било възможно — ако решите, че по-висшите цели, които ви описах, си струват борбата.
Започнах да играя с него.
— Това би могло да е опасно — работата отвътре си има своите рискове.
— Разбира се, така е. А, разбира се, има и хора, които биха ви нарекли изменник — или дори по-лоши неща. — Ухили се, за да ми покаже зъбите си. — Но, полковник, някои от хората, за които работите, са ви наричали с далеч по-лоши имена.
Имаше право. Не казах нищо.
— И все пак — продължи той — ще бъдете добре обезщетен, ако изберете този път. Много добре възнаграден. Не, разбира се, по време на службата си в армията. — Отново показа зъбите си. — Това би било незаконно.
Почака да реагирам, но след като не го сторих, продължи:
— Но после ще установите, че ви предстои много комфортен живот — след пенсионирането си ще имате голяма сума, като няма да се налага да я вписвате в годишните данъчни формуляри.