Отчупи парченце от ронливия си хляб, топна го в жълтъка и го изяде.
— Суперсилите ще извлекат полза от повишената стабилност на балансираните им взаимоотношения. Марионетните държави — тези стари заместители — ще извлекат полза от обновения прилив на военни и от търговската помощ. Това е ситуация, която вие, американците, наричате „двойно печеливша“.
Приятели, Шекспир е имал един израз за подобно тъпогъзо мислене, каквото Лантос лансираше пред мен. Наричал го е „дървена философия“. Аз го наричам абсошибанолютна лудост.
— Светът се е променил — казах. — Няма начин да върнеш нещата така, както бяха.
— Не бъдете толкова сигурен — отвърна Лантос. — Аз говоря за развития, одобрени от най-високи нива във вашето правителство. Най-високи.
— Като например?
Исках да зная имената на пишкосмукачите, които правят такива неща. Не че щеше да ми каже, но трябваше да задам този въпрос.
Той поклати глава с престорен свян.
— Полковник, знаете, че не мога да ви разкрия подобно нещо. Но мога да ви уверя, че съм се срещал с много високопоставен представител на вашето правителство. Това не е пробен балон. Това е политика.
Такова нещо, приятели, е невъзможно. Не мога да гарантирам за Москва, но във Вашингтон всеки един елемент на американската политика се подлага на критика, разследване и проучване от две от трите правителствени власти. Администрацията може да прави политиката, но тази политика се заплаща с парите, определени от законодателната власт. Помните ли всичко това от часовете по обществени науки? Наричат го „чекове и баланси“. Това и казах на Вернер Лантос.
Той остави ножа и започна да барабани с пръсти по масата.
— Технически, имате право — отговори, като пръстите му изиграваха мелодията, която сигурно се въртеше в главата му. — Но има и друга власт в правителството, въпреки че много малко искат да я признаят. Тя се състои от професионалната инфраструктура.
Взе ножа и възобнови закуската.
— Политиците идват и си отиват. Но системата, полковник, остава на място. Вие мислите за тях като за безлики бюрократи — те работят в Държавния департамент, в ЦРУ, в Белия дом, в Министерството на отбраната и на други места във вашето правителство. Но точно те изпълняват политическите решения, които могат да имат задълбочено въздействие върху нещата. И смятам, че някои от тях са избрали този път, защото е в техен интерес, а според тях — и на страната.
— Говориш за доста голяма конспирация — казах. — Това е. Точка.
— Както казах, полковник, склонен сте да гледате на нещата в много абсолютни измерения. Но от моята гледна точка…
Време беше за онзи вид прости, разказни, едносрични изречения, предпочитани от старшините в обучението по подводна диверсия и от жабести мустанги като Рой Боъм и мен.
— Твоята гледна точка е шибана — прекъснах го. — Твоята теория — както я наричаш — е, че приятелят ми Пол е убит, защото някои хора имат откачената идея, че светът е по-добре с две суперсили, а не с една.
Лантос кимна.
— Опростявате нещата, полковник, но да, това е моята теория. Сега, позволете да добавя, че убийството на вашия приятел контраадмирал Махон е много наскърбяващ факт. Но и той като вас успя да се намеси в ситуация, която не разбираше. Очевидно обаче той нямаше същото ниво на оперативен опит, както вас. Този недостиг, смятам, се оказа фатален.
— Пол беше воин — обадих се. — Воините умират. Но и семейството му беше избито. Моят първи кръщелник беше убит.
Лантос кимна.
— Това е голяма трагедия — каза той със загрижена гримаса по лицето си на влечуго. — Но тази ситуация е компенсирана, нали?
Не разбирах накъде бие и му казах.
— Просто е — обясни той. — Със смъртта на оня вор в законе, Андрей Юдин, книгата най-после се затвори.
Значи Лантос беше наредил да убият Андрей, за да ме омилостиви — вероятно да ме накара да се откажа от случая. Е, грешеше. Сложих си бойната маска.
— Грешиш. Книгата изобщо не е затворена.
— Какво? — Пребледня. От напълно безизразното му лице разбрах, че кучият син е шокиран.
Сега, след като го бях започнал, дойде време да разбудя този задник по тюленски:
— Смъртта на Андрей Юдин не приключи случая — казах. — О, Андрей Юдин може да е убил Пол и семейството му — да е убил кръщелника ми. Но той — хората му — само са дръпнали спусъка. Той е изпълнявал заповеди. — Фиксирах Лантос с най-войнствената си свирепа гримаса. — Моята книга ще се затвори само когато си проправя път чак до върха на шибаната командна верига.