Съдейки по броя на замахванията, които ми трябваха, за да го заобиколя, определих, че е дълъг към сто и петдесет метра и широк колкото задника на бившата ми жена. Мушнахме се под него и набързо прегледахме дъното.
Voilà! Знаех си — корабът имаше един шибан люк за достъп до трюма под линията на водата. Люкът беше отворен и предпазливо надникнахме вътре. Имаше достатъчно голямо товарно пространство, за да може да носи оръжия, електронно оборудване — нашето сухо укритие би се побрало в него, а и щеше да му остане метър и половина отстрани. На кораба имаше място за една двадесетметрова миниподводница, с възможност за разтоварването й.
По дяволите! Значи така контрабандно се измъкваха ядрените материали: миниподводниците докарваха стоката под вода, прехвърляха я на кораба-майка, маскиран като товарен кораб, а след като се озове на борда, екипажът я прибираше в контейнери и я поставяше при другия товар. Както обикновено пикльовците от разузнаването на Военноморските сили (а разузнаване и Военноморски сили са две несъвместими неща) бяха разчитали на разузнавателна информация, събрана с технически средства, а не от разузнавачи. И опирайки се на техническата информация, бяха разработили погрешен сценарий. Но информацията, предоставена от разузнавачи — в този случай „Червената клетка“, — позволи да разбера истината. Ето защо вярвам, че каквото и да разправят пикльовците, човек не може да пренебрегне разузнаваческата информация. Само така може да се разбере какво всъщност става долу на земята.
Прокарах ръка по кораба-майка, като галех стоманения му трюм. Каква мишена, по дяволите! Бих изсмукал цяла стая с пишки, само да мога да пречупя гръбнака на това корабче.
Светна ми крушката. Я да потопим тоя шибан кораб и да го начукаме на ядрената програма на кимчиядците. Директно да я пратим в стадия „Положението е осрано без надежда за почистване“. И защо не, по дяволите? Бяхме изпълнили мисията, която Пинки ни възложи — поставихме мониторите на миниподводниците и направихме доста снимки.
Но винаги съм смятал, че когато Господ е благосклонен към теб и ти предлага възможност да поразиш някоя цел, трябва да се възползваш. А тази беше прекалено хубава, за да я изпуснем.
Добре де, зная, ще кажете, че имахме заповед да разгледаме и нищо повече. И ако взривим кораба-майка, ще известим кимчиядците за присъствието си и те ще предприемат контрамерки, а може и да намерят нов маршрут за контрабандните си стоки. Но честно казано, поразяването на такава мишена се удава само веднъж или два пъти в живота, а ако ги ударехме както трябва, можехме да забавим графика им за направата на бомбата с месеци, а може би и години. Според мен рискът определено си струваше.
Но не сега, по-късно. Сега ни се свършваше въздухът. Време беше да се върнем в нашия СТВ и да се чупим. Свих показалеца си в кръг. Гадния кимна в знак на съгласие. Двамата се върнахме, откъдето бяхме тръгнали, като дигиталните ни локатори ни водеха към маяците на нашия СТВ.
— В никакъв случай. — Кени Рос ме изгледа гневно, докато почистваше очилата си. — Профилът на мисията е точно определен и няма да отстъпя ни на йота от него, Дик. Толкова по въпроса.
Бях обяснил нещата на Рос още щом излязох от укритието и изпратих снимките до Вашингтон по импулсния предавател. Докато момчетата презареждаха системите, дозахранваха съдовете за транспортиране на водолази, допълваха бутилките с въздух, а после дълго време вземаха горещ душ и похапнаха обилно, аз отидох до централния пост и се опитах да убедя капитана, че ни е нужна още една разходка из пристанище Чонгджин. Но капитан Рос не искаше и да чуе.
Опитах друг финт:
— Виж, Кен, донесъл съм си някои играчки просто ако се натъкнем на такова нещо. Всичко е на борда. — Замълчах и си сръбнах кафе — Господи колко вкусно беше. Бях премръзнал във водата и все още чувствах студа. — Освен това така ще можем да поставим още монитори.
— Искаш да кажеш, че не си поставил всичките?
— Не. Едната се движеше — излъгах аз.
Замисли се. Трябваше да поставя монитори на всичките миниподводници, иначе нямаше да изпълня мисията и той нямаше да може да отметне всички неща в списъка си. Това променяше положението.