— Добре. Можеш да се върнеш. Но само за да поставиш мониторите на последната подводница.
Усмихнах се с благодарност.
— Готово, Кен.
След това му обясних, че не е добре да се обажда до „тате“ и да пита дали може да се върна. Обясних, че съм написал бележка, за да остане на сухо неговият задник, но след като се разкарам от палубата, да я прати, като напише, че се провежда „Ако няма други указания“.
Всъщност аз му правех услуга. За него ударът — ама истински удар, какъвто е потопяването на голям плавателен съд — при подкрепата на една мисия щеше да демонстрира необходимостта от такава подводница и от системата със сухото укритие. Освен това той щеше да бъде единственият подводничар от ранга си, който има тактически опит, а това естествено щеше да спомогне да продължи кариерата си във Военноморските сили.
Събрах момчетата в торпедния отсек и докато зареждахме кислородните бутилки, им разясних втория етап. Казах на Пик да нагласи взривното устройство. Ние двамата заедно с Малката бира и пачия крак щяхме да го замъкнем под кила на кораба-майка, докато Гадния и Чери провеждат окончателното претърсване на дъното, правят снимки и закачват ремъците за придържане на бомбата.
Този път щяхме да използваме само два съда за транспортиране на водолази — вероятността да ни забележат се намаляваше. Аз щях да яздя бомбата, докато я теглим към целта — няма нищо по-хубаво от това да имаш нещо толкова голямо между краката си. Освен това, ако станеше някакво осиране, нямаше да се тревожа за нищо. Пък и ако трябваше да живея без топки и пишка, по-добре беше да умра. Натоварихме всичко в хангара към 12,00 часа, хапнахме бързо и се пъхнахме в койките, за да си вземем необходимия сън.
Старшината на подводницата изсвири сигнала за ставане в 18,00. Остана малко изненадан, че не сме приключили със задачата си първия път. Мисля, че се разочарова от нас. И все пак се радвах, че командирът не му е казал какво смятаме да правим, а това означаваше: или че е типичен офицер — подводничар и не се доверява на срочнослужещите, или че си пази задника, за да може, ако застане пред съда, да каже: „Не знаех какво е правил оня ненормален Марчинко.“ И в двата случая моят задник щеше да отнесе контрата.
Отидохме в хангара в 19,30 и започнахме приготовленията. Дадох на заместник-командира бележката си до Пинки, която започваше с думите „Ако няма други заповеди“.
„Полковник Марчинко до контраадмирал Прескът. Връщаме се на мястото, за да довършим поставянето на маяците. Ако няма други заповеди, при намирането на подходяща цел ще предприемем съответни действия.“
Мамка му, тези дрънканици означаваха само едно: бюрократите от системата щяха да бъдат доволни. Ако загинех или нещо се оплескаше, задникът на Кени Рос оставаше на сухо. Дължах му го.
Наводнихме хангара в 20,15, а в 21,00 отворихме подобните на мидени черупки врати. Към 0,12 се приближихме към целта. От около 1000 метра разстояние Гадния излезе на повърхността, за да погледне дали корабът-майка не се е преместил през деня. Да, сега се намираше на 600 метра вътре в пристанището. Това ме учуди, но се досетих, че широкият канал на пристанището Чонгджин предоставя достатъчно място за подводно разтоварване на миниподводниците. Една десет или дванадесетметрова миниподводница можеше да се приближи до пристана и пак да е под кораба-майка. Но тези големи двадесетметрови подводници се нуждаеха от пространство. А има ли нещо по-невинно от товарен кораб, закотвен в пристанището?
Наредих двата СТВ да излязат на повърхността. Когато извадихме носове над водата, видяхме, че всички светлини на товарния кораб светят, сякаш се извършваха товаро-разтоварни работи. Осветлението не ме притесняваше. От всички учения бях научил, че осветлението не е проблем за един водолаз, ако той е под повърхността. Нямаше проблем да се намира и отгоре, ако наоколо има доста свободно плаващи предмети. Затова се приближихме внимателно на около пет-шест метра, след което свалихме съдовете на дъното — двадесетина метра под водата и съвсем близо до осветения участък около трюма.
Гадния и Чери изплуваха на разузнаване, докато аз, Малката бира и Пик се напънахме и смъкнахме взривното устройство на дъното. Започнахме да пълним баластните му резервоари с въздух. Надявахме се да получим отрицателна плавучест на десетина метра, което беше и приблизителната дълбочина на кила. Потупах бомбата. В нея имаше деветстотин килограма пластичен експлозив Ц-4. При експлозията ударната вълна щеше да повдигне кораба над водата, да проникне в товарния трюм, да пръсне баластните резервоари и след това да пусне кораба във водата с широко отворен задник, през който ще влиза вода като при клизма.