То Шо ни взе от подводницата. Позвъних му по клетъчния си телефон осем часа по-рано и той пристигна на един кораб, управляван от момчетата на „Куника“. Прехвърлихме се при него, докато все още се намирахме на десет мили от брега. Нямаше смисъл да привличаме любопитни погледи, когато „Гърбатия“ влезе гордо в Йокосука, а сухото укритие стърчи от нея като среден пръст.
Махнах с ръка на Кен Рос, докато се отдалечавахме на север през вълните. Рос и старшината ми отговориха с вдигнати палци. Отбелязах си мислено да изпратя две стенни плаки за „Гърбатия“ — една за каюткомпанията, а другата за „козарника“ на старшината. Той беше първият смотаняк от ядрена подводница и съвсем определено първият смотаняк от ядрена подводница, завършил академията, когото някога съм харесвал. Пинки беше изпратил шест телеграми, в които искаше скалпа ми, а Рос ги беше отклонил. Вероятно бреговите патрули щяха да чакат появата на „Червената клетка“, когато той спре на пристанището, но благодарение на То Шо нас нямаше да ни има.
След като тръгнахме, аз и То Шо се свихме в един ъгъл на рулевата рубка и си поговорихме. Каза, че независимо от това, че има заповеди отгоре да спре всичко, той е огледал „Мацуко“ съвсем отблизо и никак не е харесал гледката. Подслушвал телефоните с компютри — някакви шпионски системи, — но не успявал да получи много сведения, защото обажданията били закодирани и ако трябва да ги разшифрова, ще трябва да мине по разни канали.
— Но доста разговори се водят с Лос Анджелис и с Вашингтон — каза То Шо. — Могат да скрият какво говорят, но не и номерата на телефоните.
— На кого се обаждат?
— Голяма част от обажданията са до старото ти приятелче Грант Грифит.
Това беше логично.
— Има ли други обаждания до Вашингтон? — попитах и изрецитирах номера на Пинки.
— Не. Само до юридическата фирма на Грифит и канторите на „Мацуко“.
— Лошо. Имаше ли период, в който разговорите са се увеличили рязко?
— Да — отговори То Шо. — Към 8,00 часа, след като ти се махна от пристанището. Впрочем какво стана в Чонгджин?
— Къде? — Престорих се на тъп. Доверявах живота си на То Шо, но не и оперативните си тайни.
— На краставичар краставици продаваш, Дик. Зная къде си бил и зная, че ако корейците не бяха скрили това, което вероятно си направил, сега щеше да си в пандиза.
— О? — зачудих се какво ли иска да каже.
— Ето ти уликите. Веществено доказателство „А“. — Извади къс хартия от дрехата си за лошо време. Това беше строго секретен доклад на Разузнавателното управление на Министерството на отбраната на САЩ, основано на доклади от Службата за външно разузнаване — наследникът на КГБ, който сега споделяше информация със стария си американски противник. Печатът с датата показваше, че е отпреди три седмици.
В много университети, медицински институти и специализирани изследователски учреждения Северна Корея провежда приложни военни биологически и ядрени изследвания. Германски фирми оказват техническа помощ, наети са и учени от бившия Съветски съюз. Главното входно пристанище за контрабандните ядрени и биологически материали е Чонгджин, където според Службата за външно разузнаване има засилена дейност.
— И сега представям на вниманието на прокуратурата веществено доказателство „Б“.
То Шо извади втори лист хартия и ми го подаде. Това беше телекс от ЦРУ адресиран до японското разузнаване в отговор на запитване за експлозия в Чонгджин.
Според данните на спътниковото разузнаване имало голяма експлозия в района на пристанище Чонгджин. Както вече е докладвано. По незасекретени телефонни линии се разбрало официалната версия на Северна Корея за случилото се — техен товарен кораб — контейнеровоз, натоварен с фосфатни торове, е претърпял злополука, предизвикана от газ метан, и следователно проблемът си оставал изцяло вътрешен. Пробите от въздуха, направени от секретна организация, не показвали наличие на метан. Освен това от фотоматериалите на разузнаването се предполагало, че товарният кораб бил разбит на две от експлозия, което предполага наличие на взрив. Значителни повреди били нанесени и на една двадесетметрова дизелова подводница от клас „Сийулф“. Причинителят на повредата не бил известен на американското разузнаване.
— Едно и едно правят две. На това ме учеха йезуитите в Нотр Дам.
— Гледай, Тош…
— Както казах, Дик, на краставичар краставици продаваш. Това ми го прати нашият човек за връзка с разузнаването от Вашингтон — сопна ми се То Шо. Подаде ми документа. — Запази го. Интересно е, нали?
— Кое?
— Първо, вие, американците, с всичките си технологии не можете да откриете причинителя на експлозията. Второ, а това засяга нас двамата, приятелче, дори бюрократите в ЦРУ ми се доверяват, а ти не. — Изгледа ме намръщено. — Може би твоят адмирал трябваше да ти сложи белезниците. Той се обади по телефона на шефа ми и нареди, ако те видим, да те предадем на командващия в Йокосука. И след като шибаните корейци отказаха да потвърдят каквото и да е, се обади отново, за да каже, че е било грешка. Краставици грешка. Японски краставици.