Не преливах от оптимизъм. Ако Бренекето имаше същия акъл, както преди — а нямах причини да смятам, че не е така, — щеше да се досети, че преди да предприема каквото и да било, ще разузная района. Затова вероятно щеше да разположи наблюдатели из целия блок, в който той и Грант Грифит имат кантори. Разбира се, аз можех да разпозная Уокър Невестулката или Сали Жребеца, но Бренекето не би използвал тях. Той би наел пенсионирани полицаи или бивши агенти от ФБР и секретните служби — именно от тези места повечето охранителни фирми набираха талантливите си кадри.
Но ако мислеха логично, Бренекето и бившият министър на отбраната вероятно щяха да се досетят, че техните кантори в Лос Анжелис са третата ми цел — след имението „Хъстингс“ и главната им кантора във Вашингтон. И това беше вярно. Много исках да огледам канторите им по Източното крайбрежие. Но нямах тази възможност. Пинки ме беше ангажирал с други неща.
Бренекето освен това знаеше, че приоритетите се променят. А той и най-добрите му хора се намираха тук, а не във Вашингтон. Трябваше да бъдат тук, защото възнамеряваха да откраднат няколко ракети от Сийл Бийч.
Следователно нещата определено не бяха в полза на Дики. Изразът е слаб. Нещата направо воняха, времето беше ужасно малко, а шансовете за успех — почти нищожни.
Но какво от това? Не трябваше да ми харесва, а да го направя.
Офисът на „Джоунс-Хамилтън“ имаше площ 1463 квадратни метра и се намираше на тридесет и седмия етаж на небостъргача „Сенчъри“ — блок на четиридесет и един етажа, който изглеждаше досущ като този във филма „Умирай трудно“. „Сентюриънс Интернешънъл“ заемаха площ от 465 квадратни метра на двадесет и четвъртия етаж, а „Мацуко“ — целия 22-и етаж — 2461 квадратни метра, по-голям от апартамент за 1 милион долара в Токио.
Ние с Майк обиколихме с поршето му сградата и мога да кажа, че бях впечатлен. Но погледът ми върху нещата е по-различен от вашия. Когато видя сграда, се опитвам да измисля как да я съборя. Тази щеше да е трудна. Беше здрава — построена, за да издържа на земетресенията, които са често явление в Южна Калифорния. Евакуирането от сградата можеше да стане много лесно. Имаше два подземни гаража, всеки с по осем входни и изходни платна. Едното от тях излизаше на „Булеварда на звездите“, а другото на булевард „Санта Моника“.
Небостъргачът беше впечатляващ като творение от научнофантастичен филм. Фасадата представляваше смес от блестящ черен мрамор, полиран сив гранит и матови плочи. Фоайето, издигащо се до петия етаж, с петнадесетметрови дървета и два водопада, плюс асансьори с музика, имаше размерите на футболно игрище. На първите три етажа на фоайето се намираха много модни бутици, миникина и еспресо-барове, популярни сред хора, които се обличат от „Армани“, хранят се с пушена пъстърва и пият само маркова минерална вода.
Това беше откъм фасадата. Отзад нещата бяха по-различни. На боядисания в сиво бетон се виждаха само тръби и тръбопроводи за електрическите кабели. Небостъргачите много приличат на хотелите или океанските лайнери — зад излъсканата външност се крие цялата поддържаща верига. И повечето от обитателите дори не знаят, че тези неща съществуват. Разбират за тях само ако боклукът им не е прибран, ако осветлението угасне или пък се развали климатичната инсталация. А хората — портиерите, електротехниците, охраната, боклукчиите и техниците от поддръжката — те са невидими. Това значително ни улесняваше.
Имаше пет сервизни асансьора. Пачия крак се повози на всичките, облечен в униформа на „Федерал Експрес“, която беше заел отнякъде, и теглеше количка, пълна с кутии и пликове. Харесвах това момче. Страхотният тюлен се отличава от добрия тюлен по въображението. Чери, облечен като служител на електроснабдителната фирма в Лос Анджелис, влезе в електрическата зала и огледа най-важните вериги — на „Джоунс-Хамилтън“, „Мацуко“ и „Сентюриънс Интернешънъл“. След това се отби в телефонната зала, където постави дванадесет пасивни подслушвателни апаратчета на места, където да свършат полезна работа.
Пик в син работен комбинезон оставаше невидим за всеки, облечен в костюм и вратовръзка. Проправи си път до системата за климатичната инсталация и вентилация. Имаше проходи за тръбопроводите на електроинсталацията, дълги цели мили. До тях се стигаше зад стени и заключени врати на шахтите и Пик огледа почти всички. Точно като Тезей, когато налучквал пътя си из лабиринта на Минотавъра, той остави след себе си трудно забележими знаци, за да можем аз и моите аргонавти да се ориентираме.