Някой отдолу отговори на стрелбата — куршумите от пистолет със заглушител започнаха да отскачат от стените и стълбището.
Целунахме бетона, изтърколихме се към прикрития, които можахме да намерим, и отговорихме на огъня. За около петнадесет секунди стълбището се превърна в стрелбище — горещите месингови гилзи летяха във всички посоки и куршумите идваха от всевъзможни ъгли.
Ние стреляхме доста. Изпразних два от пълнителите си, после метнах автомата през рамо, извадих пистолета си „Глок“ и изстрелях целия удължен пълнител. Шибаните експлозии ме заглушиха, а вероятно и останалите. До момента се стреляше с оръжия със заглушители — шумът идваше само от куршумите, удрящи се в бетона и стоманата, но сега бях открил огън с шибания австрийски пищов, а той беше доста шумен.
Извадих пълнителя, заредих нов и изстрелях още шест куршума. Когато ехото утихна, настъпи тишина.
Антените ми щръкнаха. Предпазливо се помръднах. Нищо. Показах нос иззад ъгъла на стълбището. Тишина. Всичко беше свършило така внезапно, както бе и започнало.
Аз и Гадния внимателно надникнахме от ъгъла, от който се слизаше за тридесетия етаж. Неговият автомат ХК и моят „Глок“ бяха готови за стрелба. Погледнахме надолу. Беше празно. Не се чуваше нищо, освен дрънкането на празните гилзи, които се търкаляха наоколо и падаха от стълбите.
— Живи ли сте?
Бързо ги огледах. Един куршум беше отскочил и порязал бузата на Гадния. Пачия крак беше одраскан по ухото. Върху китката ми имаше кръв, а усещах, че и вратът ми е мокър, но никой не беше прострелян.
Посочих следващия етаж.
— Хайде.
Изтичахме до двадесет и деветия етаж и сменихме стълбището. Плувнали в пот, стигнахме до канторите на „Сентюриънс“, на двадесет и седмия етаж. Вратата беше отворена. Влязохме по начина, който бях измислил в „ТЮЛЕН-група 6“. Гадния беше първи със зареден автомат. Аз бях втори, като пистолетът ми покриваше огневото поле в противоположната страна, а Пачия крак беше зад нас с гръб, опрян в моя.
Огледахме стаите, без да запалваме осветлението, като святкахме по ъглите с фенерчетата си. Всички прозорци бяха затъмнени, освен един в последната стая. Когато се уверих, че всичко е наред, включих осветлението. Нищо не стана. Разкъсах черните найлони по прозорците, за да можем да видим какво става, по дяволите. Намерихме Уинкин в една стая, която сигурно беше кабинетът на Бренекето. Лежеше в локва кръв с поглед, вперен към тавана. Гърлото му беше срязано при сънната артерия. От положението на тялото му и от дълбочината на раната прецених, че е убит изотзад.
Блинкин беше в другата стая — със счупения прозорец. Беше прострелян в главата от достатъчно близко разстояние, че на врата му да остане нагар от барута. Уокър Невестулката лежеше на пода на два метра от него. Очилата му за нощно виждане бяха счупени от куршуми. Задната част на главата му липсваше. Момчетата поне бяха успели да пречукат един от тях.
Отвън се чу шум. Разпръснахме се с готови за стрелба оръжия и за малко не убихме Пик, Нод и Чери.
— Мамка му, какво… — Видях, че Чери е ударен — по ръката му имаше доста кръв. Пик също бе пострадал.
— Съжалявам, капитане. — Чери се строполи на килима и опря глава на стената. — Чакаха ни вътре. Бяха затъмнили прозорците. Сигурно са били с очила за нощно виждане. Начукаха ни го.
— Колко бяха?
Нод поклати глава.
— Не знам, може би четирима, може би петима. Но това е предположение. Беше неописуемо трудно да се влезе — електронни ключалки и шифри, а после ни нападнаха от две страни.
— Прегрупирахме се на двадесет и осмия етаж, после тръгнахме след тях, когато започнаха да се качват, за да хванат вас. Ударихме ги в гръб — каза Пик и извади от жилетката си пакет за първа помощ.
Затова стрелбата по стълбището спря толкова бързо.
— Но трябваше да ги притиснем от две страни…
— Свършиха ни се патроните, шефе — каза Нод. — А ония не спираха да стрелят. После удариха и Чери…
Чери изохка, когато Пик наложи на ръката му пакета за първа помощ и го боцна с ампулата с морфин.
— Един куршум ме уцели — премина направо през ръката ми, но адски боли.
Гледах мълчаливо. Нямаше какво да кажа. Бяха ни изработили група професионалисти. Вероятно са ме забелязали, докато с Майк Ригън разглеждахме. Или може би са засекли хората ми, когато провеждаха разузнаването. Каквото и да е станало, сега ни го бяха натресли. Копелетата бяха застреляли хората от втората ми група и отиваха нагоре, за да убият мен, Пачия крак и Гадния, когато се сблъскахме на стълбището. Сега лошите бяха отвън — чакаха ни въоръжени и опасни. Ние се намирахме тук вътре, с жертви.