Майк пристигна навреме. Два часа по-късно дойдоха и Чери и Пачия крак, които не само донесоха парашути, гумена лодка и три гумени горивни резервоара, но и куфар, пълен с водолазно оборудване. Пик направи пет прехода до самолета, за да провери приборите му и да се увери, че на борда му има достатъчно гориво, за да ни позволи да отидем на собствен ход до цистерните. Единствената охрана, която видял, била койоти.
Гадния, Пачия крак, Нод и Малката бира отидоха в стаята за сгъване на парашути. Докараха един палет, сгънат парашут за товари и комплект въжета за сгъване на парашути. Да преопаковаме парашута ли? Да, ако не изпълнявахме секретна операция. Нямаше къде да го разпънем, без да ни забележат. Затова решихме да рискуваме. Не се нуждаехме от помощ, защото не ни пукаше. И без това при провал щяхме да сме мъртви.
Разгледах лодката. Беше от по-старите модели. Гумена лодка с извънбордов двигател с мощност 125 конски сили, без радиостанция. Е, това нямаше значение. Няма на кого да се обаждаме.
Имахме лодка. Имахме и самолет. Имахме оръжие и патрони. Но нямаше с какво да стигнем от лодката до танкера. В „ТЮЛЕН-група 6“ бях измислил стълби от титанова сплав. Но тук нямаше такива. Налагаше се да импровизираме.
Гадния беше най-добрият катерач от нас. Той трябваше да се заеме с проблема. След три часа се върна в мотела с две телескопични тръби. Като ония, които бояджиите използват, за да стигат таваните. Едната беше стоманена, другата — алуминиева. Обвихме ги в електроизолационна лента, за да можем да се катерим по тях. Направихме куки, а един местен заварчик ни помогна да ги закачим за тръбите и същата вечер щурмувахме една удобна водонапорна кула на около осем мили надолу по пътя. Алуминиевата тръба се скъса и Малката бира се натърти доста зле. Но стоманената вършеше много добра работа — Гадния щеше да може да закачи куката, да се изтегли на борда на танкера и да спусне въже с навързани възли за останалите.
В самолета открихме карти на въздушните трасета. Пик открадна необходимите карти и започна да планира маршрутите. Аз реших, че независимо от съображенията за сигурност трябва да преопаковаме парашута, който Чери и Малката бира донесоха от Коронадо. При изпълнението на подобна операция в Гренада бяхме загубили добри приятели и сега не исках никакви осирания. Разпънахме парашутите на паркинга на мотела в 3,00 часа и опаковахме всичко за по-малко от час, без да ни усетят.
Струваше ми се, че ще се наложи да летим десет часа, след което ще ни трябват три часа за търсене в кръг (надявах се, че това няма да се превърне в осиране в кръг). Ако тръгнем в 5,45 щяхме да се намираме близо до целта по залез. Щяхме да скочим от самолета на стъмване, да се съберем, да се ориентираме, да догоним кораба и да го превземем. Звучеше идеално. Но знаех, че мистър Мърфи ще дойде с нас, а най-добрият начин да не му дадем възможност да се прояви беше подготовката. Много подготовка.
Затова записахме всичко на хартия и отново разгледахме подробностите.
А. Излитане на самолета около 134 часа след тръгването на кораба.
Б. Прелитане за търсене на 144-я час (шест дни).
В. Пускане на гумената лодка на 147-я час.
Г. Щурмуване — при първата възможност.
Аз предпочитах да настигна кораба и да щурмувам в 0,00 часа, когато противникът е най-малко опасен. Но лодката беше само една и не смеех да рискувам: можеше да се окаже, че резервоарите са мухлясали или сеньор Мърфи да ни погоди някой от стоте си номера, „нормални“ за подобни ситуации.
Разбира се, случвало ми се е напълно изправни двигатели да отказват, защото се напълваха с вода при досега с морската повърхност. Случвало ми се е лодките да се преобръщат при удара с водата. Виждал съм и вълните да откъсват двигатели на лодките. Присъствал съм и когато водните течения отнасят лодката на миля от парашутистите.
В подобни ситуации нещата, които могат да се объркат, са повече от тези, които могат да протекат нормално. Тъй че освен умения, решимост и планове имахме нужда от много късмет.
И все пак се опитвах да оставя колкото може по-малко неща на случайността. Например реших, че ще щурмуваме кораба от лявата страна по средата, където главната палуба е най-ниско до водата. Причината за това беше, че повечето хора са по-силни с дясната ръка и когато пушат, изхвърлят фасовете си с дясната ръка, т.е. ще използват десния борд и ще ни забележат. Подробности, подробности, подробности.
В 22,00 събрахме всичките си неща и ги подредихме в обратен ред, за да можем да ги качим на самолета така. Лодката, която щеше да падне първа, трябваше да натоварим последна. Внимателно огледах всичко, а след това направихме суха тренировка с момчетата — пет пъти.