Пътеките бяха шест и представляваха лабиринт. Осветяваха се от монтирани на тавана уплътнени нисковолтови крушки, но светлината беше слаба като от газена лампа. Отвън корабът беше безупречно чист. Тук обаче един вечен слой мръсотия се беше напластил по всяка възможна повърхност. Сладникавогадният мирис на суров петрол пронизваше въздуха и затрудняваше дишането. Движехме се бавно и предпазливо. Внимателно търсех следи от кръв на палубата, но не намирах. Продължавахме напред. След петнадесет минути смених мястото си с Нод и поведох, за да може да си почине. Чери се движеше на десетина метра зад нас, като ни прикриваше.
Не бях изминал и половината от третата пътека, когато завих около един ъгъл и видях това, което търсех — осем дървени сандъка, закрепени към преградите, а за да стоят на местата си, под тях бяха сложили и допълнителна настилка от дъски. На сандъците пишеше „Собственост на правителството на САЩ“.
Браниган Бренекето и Джордан Рокера също бяха там. Рокера държеше в ръка граната — щифтът беше изваден и само пръстите му не позволяваха лостчето да изскочи. Бренекето стискаше автомат ХК със заглушител. Пръстът му лежеше на спусъка. Забелязах, че ключът за стрелбата бе в положение за изстрелване на серии от по три патрона.
— Хей, Дик, отдавна не сме се виждали — от Сенчъри сити насам.
Вдигнах автомата си. Той висеше на ремъка си на дясното ми рамо, а цевта бе насочена към гърдите му.
— Бренеке…
Той се помръдна покрай един от сандъците на около пет метра от мен. Последвах го с автомата си.
— Май имаме проблем.
— О? — Аз не мислех така.
— Виж какво, трябва да поговорим. Не можем да стоим така през следващите шест дни.
— Разбира се, Бренеке. Сложи шибания автомат на земята, накарай Рокера да върне щифта в гранатата и ще си поговорим.
Поклати глава.
— Не става, стари приятелю. Залогът е голям. Твърде голям.
Прав беше. Залогът наистина беше твърде голям. Но не този, за който Бренекето мислеше. В главата му се въртяха само пари. Исках да убия Бренекето, защото той беше убил двама от хората ми. Но освен желанието ми за мъст заради смъртта на Уинкин и Блинкин имаше и други причини.
Бренекето предаде страната си, като открадна ракетите. По-лошо — предаде всички, които бяха носили същата униформа. Умишлено ги бе вкарал в засада.
Когато се биеш, не го правиш заради абстрактни ценности като Знамето, Нацията или Демокрацията. Биеш се за приятеля си. Биеш се за живота му, както и той за твоя и така ден след ден, битка след битка. А когато някой от приятелите ти умре, нещо вътре в теб също умира. Но ти продължаваш напред. Ти се биеш, за да не бъде смъртта му безсмислена, да не бъде саможертвата му напразна.
Това е същността, ядрото, сърцевината на сплотеността на групата.
А Бренекето беше предал всичко това за пари. Нямаше как да оставя коварството му ненаказано.
Видях Чери, който се промъкваше зад Джордан Рокера. Нямах особено желание да губя времето на Бренекето, пък и своето. Затова го застрелях — в главата. С един изстрел. Между очите. Не беше лошо попадение за стрелба без прицелване. Но пък Бренекето беше убил двама от хората ми и горчивият спомен за тях насочи изстрела ми. Падна като камък.
Рокера все още се опитваше да реагира, когато ръцете на Чери обвиха гранатата и диво се извиха. Чух как китката му се пречупи, преди бившият воин от зелените барети да изквичи като заклано прасе. Една милисекунда по-късно Нод се метна върху кучия син, а ножът му „Фийлд файтър“ се заби до дръжката в слънчевия сплит на Рокера. Почти беше изтърбушил бедния задник, преди да го отдръпна.
Чери отстъпи от растящата локва кръв, като здраво стискаше гранатата.
— Капитане, я да й сложим един щифт — шибаната граната ме кара да се чувствам напрегнат.
Не само той се чувстваше така.
Сега имахме стоката. Корабът беше наш. Липсваше ни само Мани Танто. Знаех, че е ранен, но нямах представа доколко лошо го е засегнал Пик. Накарах Нод, Пачия крак и Чери да минират напречните коридори в кораба така, че ако Мани се опита да влезе тук, да разберем. Изнесохме телата и се върнахме на мостика.
Изпратих Гадния да намери каютата на Бренекето и да донесе документите, които намери. Върна се след десет минути със заключен кожен куфар. Малката бира провери да не е миниран и го отворихме.