Харесваше ми, че Ник може да бъде гаден. Но още повече харесвах предаността му. Избрах го за „ТЮЛЕН-група 6“ заради ръста и агресивността му, нищо че беше млад. Не знаех колко е упорит, но ми го доказа. Три месеца след като дойде при нас, отидохме на едно нощно учение по скокове от голяма височина с ниско отваряне на парашута в Марайня, щат Аризона. Тогава един от новаците във взвода, радист с лайнен мозък, се осра. Ник скочи след него, летя свободно и на малко под хиляда и двеста метра над земята настигна задника, хвана го и разплете парашута му, за да го отвори.
После беше ред на Ники да се приземи. Разбира се, след като си спасил един човешки живот, идва време вечно популярният мистър Мърфи да гастролира. Ники се отблъсна и продължи да пада свободно и успя в последния момент да отвори парашута си. Но в тъмното налетя право на три далекопроводни жици с високо напрежение. Откачи се от едната, но не можа да се освободи от другите. Затова отряза въжетата си и падна по лице в пустинята от двадесет метра.
Подобно падане — беше си като скок по корем от седеметажна сграда върху купчина камъни — при всеки друг би завършило със смърт. Но не и при Ник. Когато го намерих, се опитваше да се добере до мястото на срещата. Цялата дясна страна на лицето му липсваше. Всичките му нерви бяха разкъсани. Дясното му око бе набито в черепа му и всички смятаха, че ще го загуби.
Но Ники е жилаво кутре. Не само оцеля, но след три месеца се върна на служба. Лекарят му разреши да направи първия си скок на стотния ден след завръщането му, а десет дни по-късно се преквалифицира като водолаз. Зрението му е идеално, а и всичко останало по него. Разбира се, когато минава покрай детекторите за метали по летищата, ги задейства, защото цялата дясна страна на лицето му е от титан. Но това не му пречи. Всъщност сега изглежда по-добре.
До Гадния седеше Дюи Пачия крак. Алън Дюи беше нисък, набит фермерски син от източния бряг на Мериленд. Ходил на лов за диви канадски гъски, елени, зайци, катерици, патици и всякакви други животни, които могат да се ядат, из седемстотинте декара на баща му, засети със соя и пшеница. Трябва да са му повлияли гърмежите от изпитателния полигон в Абърдийн, от другата страна на залива, защото на седемнадесет години се вдигнал и се записал във Военноморските сили.
Дори и като тюлен това хлапе си остана безупречен ловец. Всъщност базата се намираше на по-малко от половин час път от дома му и затова всеки уикенд Пачия крак ходеше с колата дотам, вземаше пушката и отиваше в гората или към езерата. Тюлените, с които служеше, винаги се хранеха добре, защото към хладилниците им течеше непресъхващ поток от патици, канадски гъски и суджуци от еленово месо.
Не бях работил с Пачия крак, но ми го препоръчаха горещо. Кучият му син така умело се прокрадваше из гората, че ставаше направо невидим. Беше се доказал в Ирак, където участваше в „ТЮЛЕН-група 5“. Задачата на Пачия крак е била да проникне в град Кувейт и да занесе комуникационно оборудване — клетъчни телефони и видеокамери, разузнавателни материали и експлозиви за мини — за кувейтската съпротива. Направи над двадесет и шест пътувания, без да го забележат. Всъщност Пачия крак е единственият старшина трети клас, който носи „Възвишения орден на източната звезда“, най-високото военно отличие на шейха на Кувейт.
До Пачия крак седеше Чери Ендерс. Най-младият моряк, избиран за „ТЮЛЕН-група 6“ — само два месеца след деветнадесетия му рожден ден. Отдаваха му се езиците — говореше уличен испански почти без акцент и се оправяше на френски и арабски. Как се беше сдобил с тези знания? Говореше се на шега, че е прекарал младостта си по вертепи. Голямото дългокрако хлапе с едрите ръце и кръгло, невинно лице бързо израсна в редиците на „Шестицата“. Сега беше главен старшина, който бе предвождал взводове в Гренада и Панама.
Той беше и старшият воин по време на тайното навлизане на „ТЮЛЕН-група 6“ в Хаити през декември 1991 г. Тогава дванадесет души — от семейството на сваления от власт президент Аристидес и някои негови политически съюзници — бяха изтеглени по време на операция, наречена „НЕЧЕСТНА ИГРА“.
В изпълнение на заповед на един директор по разузнаването, напечатана в Белия дом и подписана от президента Джордж Буш, Зелената група от „ТЮЛЕН-група 6“ замина тайно за станцията на Военноморските сили в Гуантанамо, Куба. Оттам скочиха със самолет на остров Навасал — американски протекторат на тридесет мили от нос Каркас, най-северния нос на Хаити. Там групи бойци на Военноморските сили, специалисти по войната в тила на врага, бяха разположили две състезателни лодки „Марк III Мод-4 Блу лайтнинг“ с двигатели по хиляда и петстотин конски сили, конфискувани от търговци на наркотици и предадени на Военноморските сили. Докараха ги с един търговски кораб от Неапол, Флорида, и ги скриха и маскираха на необитавания остров.