Изчаках три минути, след това се измъкнах от тоалетната, върнах се до тяхната врата и завъртях наляво ръчката на ключалката с циферблата. Мръдна. Задниците бяха оставили стаята отворена. Можех да отворя ключалката — обикновено трябваха четири-пет минути, но сега не се налагаше.
Влязох.
Всичко изглеждаше прекалено хубаво, за да е вярно. Както в толкова много служби, на толкова много „сигурни“ места от Капитолийския хълм през Пентагона чак до ЦРУ серията цифрови ключалки не струваше. Всички кабинети бяха свързани помежду си — осем стаи без междинни врати. Единствено специалният отдел в края имаше врата.
Терминаторите, които отидоха за пица, бяха спазили процедурите за сигурност. Бяха заключили папките и бюрата си, въпреки че отгоре имаше по някой лист и ксероксът бе включен. Други обаче се оказаха по-немарливи. Две стаи по-надолу открих, че сейфът е отворен. В последния кабинет сварих купчина папки, пръснати върху две дълги маси в центъра на стаята.
Време беше да се заловя за работа. Най-напред прегледах масите — търсех надпис „Грант Грифит“. Не намерих нищо, въпреки че на много места се споменаваха операции, за които ми бе говорил. Взех десетина папки и изтичах до ксерокса, преснимах ги и ги пъхнах в раницата си.
Отворих сейфа и разгледах пликовете за папки. Във всеки плик имаше материали от едно разследване. Две кодови наименования приковаха погледа ми. Едното беше „Ловец на лисици“ — вероятно ставаше дума за сваляне на мацки. Обичам такива следствия. Извадих папката.
Вниманието ми беше привлечено и от една друга папка с голям надпис с двусантиметрови главни букви — „Хъкълбери Хрътката“. Веднага се досетих за подобното на хрътка лице с големи челюсти на пенсионирания адмирал с четири звезди, който се казваше… е, ще го нарека просто Хък.
Най-напред отворих плика на Хъкълбери. Вътре лежеше дванадесетсантиметров топ листа. Имаше и снимки, и писма. Доклади, паметни записки, копия на банкови сметки и телефонни разговори. Фигурираха и интервюта, и дадени под клетва изявления.
Разбира се, предметът на следствието беше адмирал Хък, бивш председател на Обединеното командване, който преди пенсионирането си се беше разнежил. В доклада си пред Сената, излъчен и по телевизията, беше разрешил санкции срещу Ирак вместо военни действия. Беше подкрепил предизборната кампания на сегашния президент, когото много хора от Военноморските сили ненавиждаха.
Изглежда, сега терминаторите търсеха начин да се разправят с Хък, като го обвинят в прокарване на влияние като председател, а от съдържанието на папката, която държах, ми ставаше ясно, че ще го сторят. Бяха събрали адски много сведения. Проблемът бе там, че нямаше нищо вярно — една бродерия от лъжи, намеци и слухове, съшита с косвени сведения и безименни източници. И все пак, ако се пусне в пресата, както често постъпваше специалният отдел, щеше да е достатъчно, за да съсипе кариерата на Хък като цивилен. Защото в момента адмирал Хъкълбери Хрътката беше президент на Съвета за разузнаване, както и член на две от корпорациите, които бяха сред 500-те най-добри фирми според списание „Форчън“.
Малко след като напуснах поста командир на „ТЮЛЕН-група 6“, служих при Хък като свързочен офицер по въпросите на войната със специални методи. Не беше мой тип председател. Шофьор на кораб, напуснал флотата преди две десетилетия и станал системен аналитик и доктор на образователните науки, той беше нерешителен и колеблив. И нещо по-лошо — изглежда, не одобряваше използването на сила.
Но с мен винаги се е държал добре. Никога не ме е лъгал, не се е опитвал да ме прецака, нито мен, нито хората, ангажирани с войната със специални методи. И съвсем не беше прокарвал сфери на влияние. Този човек не обръщаше внимание на стотиците лобисти, които се опитваха да купят услуга от него срещу разкошни вечери или предложения за безплатни пътувания. Винаги си плащаше пътуванията. Както и вечерите. Отказваше уикенд за голф в Палм спрингс или Бока Рейтън. Веднъж беше изхвърлил един лобист от кабинета си, след като онзи му намекнал, че ако се отнесе благосклонно към една разработка на система за търсене на цели, след като се пенсионира, ще получи шестцифрен хонорар за консултации.
Извадих от папката заглавните листа, списъка на враждебно настроените свидетели и източници на сведения, телефонните разговори, както и няколко от по-малките преписи от влогове, и ги пуснах на ксерокса. Върнах всичко в плика и го сложих на мястото му в сейфа. Адмирал Хък щеше да намери в пощенската си кутия анонимен кафяв плик без адрес.