След това дойде ред на „Ловеца на лисици“. Представете си изненадата ми, когато открих, че лудият по мацета адмирал под наблюдение се оказа моят скъп нов шеф Пинки Прескът III. Изглежда, Пинки е бил предаден от високопоставен цивилен източник, който според доклада случайно се натъкнал на него и сладураната му, когато двамата излизали от един блок на 21-ва улица и улица Н в три часа, или 15,00 по военному.
Гореупоменатият източник — продължаваше докладът — заподозрял нещо, защото Пинки лепнал на гореупоменатата сладурана една влажна целувка, а след това се качил в кола на Пентагона, управлявана от срочнослужещ във Военноморските сили. Гореупоменатият източник записал регистрационния номер и номера на гаража на гореупоменатото превозно средство и ги предал на Следствената служба, която установила, че въпросната кола била дадена на моето отмъщение Пинки Фъшкията.
Според папката горепосоченият източник отишъл направо при шефа на Следствената служба, който счел случката за достатъчно сериозна, за да започне следствие срещу заместник-командващия за текущите планове и политика. Очевидно горепосоченият цивилен източник имаше доста голямо влияние. Не може всеки да повика шефа на Следствената служба и да го накара да започне следствие само след три дни, както се разбираше от доклада.
Разбира се, служба на Военноморските сили беше започнала разследване, защото цивилният източник смятал, че Мико Такахаши, ВМ (или Въпросната Мадама), е агент на чуждо разузнаване. Мико беше японка, която по-рано е работила в кабинета за военните връзки в посолството на Япония. Живееше в апартамента на ъгъла на 21-а и улица Н и в момента работеше като преводачка на свободна практика и като бизнесконсултант за корпорация „Мацуко“. Голямо маце, няма що.
Знаеше се, че Пинки има сеанси при нея три пъти седмично точно в 14,00 ч. Идваше, празнеше се и си тръгваше. Всичко протичаше по график, който педантично спазваше. Типично за него — нищо спонтанно.
Бяха направени и записи на телефонни разговори — очевидно чрез подслушвателни устройства, както и снимки. Страхотни снимки. Тя беше брюнетка. Циците й бяха малки, но много хубави, особено когато е възбудена. Пинки не беше особено надарен. Направих копия на доста снимки, а след това откопирах и папката.
Помислих си, че не е лошо да пратя снимката на Мико до То Шо, за да видя какво може да каже. После прибрах всичко в раницата си, върнах папката на мястото й и се измъкнах от стаята. Вратите на асансьора тъкмо се отваряха. Хукнах с всички сили към стълбището и стигнах там, без да ме забележат.
Мамицата му, бях улучил шибаната десетка. Инстинктът ми подсказваше, че трябва да се махам. Гадния имаше инструкции да остави достатъчно импровизирани експлозивни устройства, за да се вижда, че сме идвали. Но не тръгвах. Отдалечих се от стълбището и започнах да се промъквам из фоайето приведен, за да не ме видят часовите. Влязох в първия кабинет, който се оказа с отворена врата. Счупих с отвертката ключалката на едно чекмедже и сложих вътре импровизирана димна бомба, като го оставих отворено и му залепих лепенка със земното кълбо, с надпис „Група за координация на сигурността на Военноморските сили“ и отдолу букви ЧК („Червената клетка“).
На излизане залепих още една лепенка на вратата. Върнах се до стълбите и бавно слязох на първия етаж, разбих вратата на един кабинет, леко дръпнах пердетата и погледнах през прозореца. В алеята нямаше никой. Облизах гумената вендуза и я лепнах на прозореца, извадих елмаза и го прокарах по стъклото около рамката. После леко го почуках. Стъклото падна от рамката. Преди да го сложа на пода, му залепих още една лепенка. След това излязох.
Метнах раницата на рамо и се затичах на североизток към предната страна на сградата „Фордж“. Пикапът все още стоеше близо до паркинга на адмирал Уилард. Вдигнах палец за поздрав към фалшивите си полицаи и задъхан преминах покрай тях. Нод кимна и запали колата. Следващата им задача беше да проникнат в склада. Оттам щяха да приберат играчките, които в момента Чери и Пачия крак задигаха, да ги качат на пикапа и да ги изкарат извън района на щаба. После трябваше да тръгнат надолу по улица М, да идат на другия паркинг и да прехвърлят всичко във форда. Пачия крак и Чери щяха да се върнат през портала, да заменят катинарите, после да отидат при форда и да изчезнат към Пещерата.