Това учение ми напомняше ранните сиромашки дни на подводната диверсия, когато се налагаше човек да се оправя с каквото има или пък съвсем без нищо. Аз нямах никакво намерение да се оправям без нищо.
Трябваше да се сдобием с някои „хигиенични“ оръжия — смъртоносни и непроследими. Пинки искаше от нас да носим оръжие и оборудване според уставите. Но това не се прави при тайни операции. Защото, ако нещо остане, не трябва противникът, след като го погледне, да казва: „А, това са американски тюлени от Военноморските сили.“
Затова се обадих на стария си приятел и оръжеен експерт от „ТЮЛЕН-група 6“ Док Тремблей за съвет. Док, старшина санитар по звание и снайперист по призвание, в момента се намираше в Кайро, където излежаваше двегодишна присъда на американското правителство. Дори и не питайте какво правеше там. Мога само да ви кажа, че задачата му беше и по двете му специалности.
Представях си го как се чеше по голямата брада, докато мисли върху молбата ми. Беше от Нова Англия, а те обичат да се чешат по брадичките. Както и да е, разказа ми с плоския си акцент от Роуд Айлънд за две нови руски оръжия за водене на бой в тила на врага, които му се стрували обещаващи. Чел някъде за тях. Едното било пистолет с калибър 4,5 мм, наречен СПП-1, който изстрелвал подобни на стрели куршуми под вода. Неприятното било, че се изстрелват само четири куршума, а е адски трудно да презареждаш на тридесет метра дълбочина.
Той смяташе, че съществува онази нова щурмова пушка — малко по-голяма от М-16 с диаметър на цевта 5,56 мм и пълнител с 26 куршума. Можела да изстрелва куршумите си до единадесет метра на четиридесет метра под водата. Използва се и като надводно щурмово оръжие и има обсег на точна стрелба 100 метра.
— И, мамицата му, капитане, не бих използвал АК-47, за да стрелям толкова далече.
Док, Бог да го благослови, каза, че ще се опита да се снабди с две-три пушки и неколкостотин стрелообразни куршума. Каза ми, че след по-малко от седмица заминава на оръжейното търговско изложение в Атина и щял да провери какво може да се намери там.
Тъй като отиваше на пазар, го помолих да купи три-четири щурмови пушки ХК-93 и 50 000 куршума 223-и калибър за тях.
— Защо бе, капитане?
— Защото, както знаеш, ХК са може би най-универсалните бойни пушки след М-16 и АК, а след като не мога да нося американско оръжие и не искам „Калашников“, предпочитам да имам няколко ХК подръка, ако ми потрябват спешно.
— Разбрано. Това означава, че ще ти трябват европейски куршуми, така ли?
— Португалски или югославски излишъци, Док.
— Ясно.
Док каза, че ще намеря стоката до прага на вратата си след десет дни. Дадох му адреса на един праг в Калифорния, защото щях да бъда там. Казах му да пусне фактурите в системата след месец-два и затворих телефона.
Радвах се, че Док се зае със случая. Но, честно казано, оставаше ми още едно препятствие, по-важно от оперативното разузнаване или специалните оръжия.
„Червената клетка“ трябваше да започне да работи като група. Помните ли проповедта за сплотеността на групата на Джо и инженерчетата му? Е, това не беше военна игра и тези хора не бяха смотаняци. Но дори и за такива професионалисти като Гадния, Пачия крак, Малката бира и Пик беше необходимо време, за да добият здравата спойка на групите, които бях свикнал да командвам.
Точно по тази причина въпреки цялото мърморене с радост се захванах с учението по проверка на сигурността в Сийл Бийч. Това беше една възможност да се поопипаме един друг в стресови условия. Щяхме да ядем, да пием и да се бием заедно при доста наситена работна програма — тази комбинация винаги беше вършила работа в миналото и позволяваше бързото изграждане на единството на групата.
Разбира се, щяхме да имаме нужда от цялата сплотеност, която можем да съберем, защото от години никой от нас не беше правил такова нещо „наистина“. Както обясних по-горе, излизането и влизането в шлюза под вода е сложна, опасна операция, която изисква пълен синхрон и значителна концентрация. Провеждането й във вражески води, където трябва да се мисли и за това как да опазиш задника си, защото там има хора, които искат да те убият, правеше всичко още по-страшно.
А на мен ми беше наредено да извърша всичко, за което стана дума дотук, заедно с офицер-юрист от Военната прокуратура, както и с представител на Следствената служба на Военноморските сили — и двамата нямаше да знаят нищо за реалната ни мисия, но щяха да висят на вратовете ни, докато ние провеждахме учението. Ето ви потенциална опасност за пълен провал — всичко ставаше съвсем като по учебник.