— Ясно. А как ще позная кога си пристигнал?
— Както винаги — просто се ослушвай за шум от строшени стъкла.
Взех няколко командирски решения. Пинки не би харесал нито едно, но какво ми пукаше? Най-напред изстрелях една записка в стил „Ако няма други указания“ до командира на оръжейната база на Военноморските сили в Сийл Бийч с две копия до обичайната тълпа административни боклуци, които нямаше да обърнат внимание на съобщението ми най-малко шест или седем дни. Разбира се, така щяха да могат да се възползват от почивките за кафе, да прегледат сведенията от борсовите пазари, да идат на обяд, на по чашка — нормалния ритъм на живота във Военноморските сили. Нищо не се беше променило, откакто ме нямаше. Както и да е. Съобщението ми гласеше, че „Червената клетка“ не след дълго ще направи внезапно посещение и вместо да позволим на командира да решава кой какво и на кого ще прави, щяхме да изиграем същите лоши момчета, както преди години, когато метохме пода с хората от охраната на Сийл Бийч.
Тъй като се намирахме в слънчева Калифорния и уикендът наближаваше, не очаквах да получа отговор навреме, но почти можех да гарантирам, че командирът на втора степен (К2 — как ли ще се мине?) ще ми изпее цяла молитва как точно сега не е възможно да се проведе каквото и да е, като се започне с това, че обърквам почивните му дни, и се завърши с носово хленчене, че не играя честно. Е, майната му, толкова по-лошо за него.
Освен това транспортът беше готов и ни чакаше. Пик и Малката бира бяха изнамерили един „Орион П-3“ от запаса на Военноморските сили, който от три дни чакаше на площадката в базата „Андрюс“ на ВВС. Обичайно място за екипажите от запаса на Военноморските сили, които летят до Вашингтон със закупените с ваши пари самолети, за да могат да се натягат на старшите офицери за следващото си назначение или да идат при командирите си и да лижат подметки, за да удължат назначенията си на Хавайските или на Бермудските острови.
Най-новото явление сега, когато са на мода младите семейства, в които и двамата съпрузи работят, и т.н., е дългата редица женени офицери, които се явяват в БЮЛС, или на езика на Военноморските сили Бюрото за Личния Състав, за да обясняват, че малкият Джони или бебчето Мери толкова добре се справят в училище, че точно сега едно преназначаване и нарушаване на домашното спокойствие ще травматизира двете дечица. Превод: Ако ни местите насам-натам като цигани, след десет години ще превърнете децата ни в антисоциални психопати и ще ви съдим.
Друг номер е да кажеш, че тъй като сега е ред на Мама да избере мястото на първото си преназначаване, а тя е доволна да размесва шибаните тестета хартия в командването на Военноморските сили, няма причина да изтръгвате старши лейтенант Руфъс Трокмортън Тестисдрапа и съпругата му, старши лейтенант Хенриета Вулва Тестисдрапа от рая им в Спрингфийд, Вирджиния, и да трансплантирате щастливото семейство във военновъздушната база на Военноморските сили в Кефалвик, където да се наслаждава на десетмесечна зима и на всичките исландски елени, които може да изяде за три щастливи, изпълнени с алкохол и самота години.
Може би съм старомоден, но винаги съм смятал, че ако Военноморските сили искат да имате жена и деца, биха ви ги зачислили. Както и да е, но тук процесът се нарича издаване на заповеди. Не става дума за някаква шибана покана. Край на проповедта.
Добре, сега да се върнем към самолета П-3. Нуждаехме се от самолет, защото благодарение на тъпите стотинкаджийски машинации на Пинки нямаше да ползваме подкрепата на служба „Материално-техническо осигуряване“ на Военноморските сили. Той беше изтъкнал, че изпращането на транспортен самолет Ц-9 ще бъде много скъпо, и ми предаде тези думи с паметна записка и копие до шефа на военновъздушното поделение на Военноморските сили. Затова взех нещата в свои ръце. Освен това реших, че ако заема един празен П-3, който събираше прахта на площадката, си беше чисто пестене на пари сега, в тази обстановка на съкращения на въоръжените сили и орязване на бюджетите.
Смятах, че като използваме свободния самолет, ще можем да стигнем до Сийл Бийч, без да изхарчим нито цент от националния бюджетен дефицит за девет автобусни билета по тарифата за възрастни, както и за половин тон багаж. След това някой екипаж от Лос Анджелис може да го върне във Вашингтон, като си изпълнят и месечната полетна норма.
И затова, докато другите от Военноморските сили си почиваха или бяха залисани в приготовления за уикенда (беше четвъртък в края на краищата), ние успяхме със сладки приказки да стигнем до пистата на базата „Андрюс“, заредихме гориво с фалшива кредитна карта и се отправихме към Западния бряг за още развлечения и игри. Вече летяхме над Мисури, когато установихме, че сме забравили нашия орел-юрист и офицера от Следствената служба на бюрата им, а радиоапаратурата ни не работеше.