В 9,00 в неделя заплашихме по телефона дежурния офицер и му казахме, че вече сме започнали да действаме.
Изпратих Малката бира и Пик да проверят самолета ни, защото беше възможно някой да го е забелязал. Другите започнаха да опаковат багажа си за пътуването към дома и да приготвят оборудването за нападението вечерта. Аз, Чери и Пачия крак за два часа обиколихме, за да видим как реагира базата.
Ситуацията беше нормална, с други думи, напълно осрана. Нямаше засилен патрул, нямаше досадни проверки на портала и ежедневието си течеше все така монотонно — никакво оживление в армейския магазин или алеята за боулинг. Обадих се на дежурния офицер, за да се оплача, но той ме прати да вървя на майната си.
Затворих телефона. Майната им.
Пик се обади по телефона и каза, че е успял да подаде полетен план за връщане.
— И успях да дозаредя горивото, така да се каже, шефе.
Това означаваше, че не е имал необходимите данни за ескадрилата, която би трябвало да заплати за горивото, и е направил пробен полет със самолета до летището в Лонг Бийч, където е заредил с личната си кредитна карта. Мамицата му, не знаех кой ще се ядосва повече, като получи сметката, жената на Пик или Пинки.
Разбира се, бях поискал оперативна кредитна карта от Пинки, каквато имах едно време.
Но той си седеше в проклетия съдийски стол, погледна ме и сполучливо изигра ухилен педераст, какъвто си и беше.
— Майната ти, Дик, хи-хи.
Разбира се, документира и това.
Получих протокол, копия от който Пинки изпрати до командващия, до завеждащия материалното обезпечаване на Военноморските сили и до командирите на бази във военния окръг на Вашингтон.
„Ако не можеш да работиш в системата, и то без закъснения, оперативните ти нужди няма да бъдат задоволявани. Винаги си бил слаб плановик и лош водач и системата ще работи, както е предвидено, а не както ти смяташ. И за да е сигурно, че нещата са ти ясни, трябва да знаеш, че терминът финансова гъвкавост вече е отпаднал от речника ми.“
Към 16,00 бяхме опаковали багажа си, каляската ни бе заредена с гориво и насочена в правилната посока, базата беше широко отворена и аз исках да я опустоша, да я опеперудя и овъгля. Планът беше да създадем масов хаос, който да служи за прикритие при проникването на Малката бира, Чери, Гадния и Пачия крак в съоръжението за съхранение на ядрените материали. Докато се промъкваха през трите огради и двете врати до склада, където се намираха ядрените ракети „Томахоук“, ние щяхме да тичаме натам-насам като кийстоунските полицаи, за да отклоняваме вниманието. Щяхме да поставяме детонатори, да палим огньове, да крадем автомобили, да разбиваме огради, да срязваме комуникационните връзки с външния свят и да досаждаме. Никой не обича да получава заплата за такава работа.
Бях избрал двете си най-добри двойки за проникване в склада. Така една от групите щеше да успее да проникне, ако по някакво невероятно стечение на обстоятелствата другата бъде притисната от охраната. Малката бира и Чери бяха специалисти сапьори, Пачия крак беше специалист катерач, а Гадния — майстор на ключалките и шифрите. Инструкциите ми бяха прости: Действайте.
В 18,00 освободихме стаите в мотела и се отправихме към мястото на последната среща. Скрихме колите на сигурно място и се разпръснахме за изпълнение на мисиите си. Дадох сигнал за старт с едно обаждане от монетен автомат от другата страна на главния портал.
Когато дежурният офицер вдигна слушалката, аз изръмжах:
— Тук е Движението за свободна еякулация на Палестина. — Опитах се възможно най-добре да имитирам Ясер Арафат. — Ще избием всички. Ще ви заграбим жените и изнасилим камилите… или обратното?
Той понечи да отговори, но аз затворих телефона. Време беше представлението да започне. Дадох малко време на първите двойки да заемат позиции, а след това започнах ударите, като координирах всичко с помощта на триватовите радиотелефони с кодиращи устройства, които притежавахме благодарение на склада в Щаба на Военноморските сили. Най-напред задействах едно запалително устройство при кейовете. Това накара пожарникарите и сапьорите да се юрнат в галоп натам. В момента на пристигането им взривих мините, които Малката бира, Уинкин и Блинкин бяха закрепили към десантния катер, закотвен встрани от доковете.