Цялата тази бъркотия беше причина на сцената да излязат водолазите от базата и охраната. Докато те идваха, аз се заех с отрязването на телефонните жици, Нод постави малък заряд в микровълновата кула на базата, достатъчен да смути калибрираните сигнали и да обърка излъчваните данни. После, докато всички бяха насочили вниманието си към водата, Уинкин и Блинкин префучаха през главния портал с открадната кола. Метнаха димни гранати в будката на часовия и… ах… запалиха я.
Преследвани от полицаите под наем, те зарязаха колата, разбира се, минирана, насред пътя под надлеза на шосе 1, изкачиха се по шосето, метнаха се на велосипед, който бяха заели от ергенските офицерски жилища, и заминаха. Аз чувах по телефона как се препозиционират и се усмихнах. Момчетата се учеха бързо.
Докато Робин Худ и бандата му създаваха хаоса, Пачия крак се катереше по кулата на часовия, за да обездвижи дежурния моряк. По-късно Пачия крак ми разказа, че е можел да изпие едно кафе с цигара, преди хлапето да се усети, че е до него. Чух ясно „Пълен напред“ в слушалката и разбрах, че се движим точно по график. Погледнах часовника си. В този момент Гадния сигурно ръси ключалките с графитна прах — това е най-добрият начин да се познае кои номера са най-често използваните. След това трябваше да ги набере в джобния си компютър, за да получи най-вероятните комбинации. Докато прави това, Чери и Малката бира трябваше да проникнат през външните вентилационни мрежи и да изпълзят по въздухопроводите.
От радиотелефона разбирах, че напредват отлично.
— Скипере… — Това беше Гадния.
Натиснах бутона за излъчване.
— Да?
— Най-добре веднага ела.
Гадния не беше от лъжливите овчарчета и затова изоставих наблюдателния си пункт северно от шосе 1, прекосих мочурището, промъкнах се през оградата, заобиколих полето, което бях минирал с импровизирани експлозивни устройства, и преминах през мястото, където момчетата бяха прерязали телената ограда. Махнах с ръка на Пачия крак, които се кипреше на стражевата кула, облечен в моряшко костюмче, и влязох в склада.
Помещението беше по-малко, отколкото би могло да се очаква — вероятно тридесет и пет на четиридесет метра. Ракетите бяха поставени или в сандъци, или на рафтове за предполетни прегледи. Рафтовете позволяваха на ракетите да бъдат вземани с виличен повдигач и поставяни на транспортни колички до баражите, които да ги закарат до крайцери, фрегати или подводници, за да бъдат изстреляни.
Гадния ми махна да отида при него. На контролния стенд имаше три ракети „Томахоук“, които трябваше да бъдат проверени преди монтирането им на самолета, а шест други ракети лежаха в сандъци с печати, че са готови за използване. Гадния, нали си е откачен задник, беше отворил един от сандъците.
— Гледай, шкипер.
Погледнах. Ракетите „Томахоук“ са дълги шест метра. Състоят се от четири основни части. В задната част има турбореактивен двигател с обхват 700 мили, електронна система за управление и горивен резервоар. Непосредствено пред горивния резервоар се намира полезният товар, който може да е или конвенционален бризантен експлозив, или тактически ядрен заряд. Тези бяха тактически ядрени ракети. Пред бойната глава се намира системата за навигация и насочване — схема с размерите на персонален компютър, в който са програмирани оценки за различни цели, а има и радарна система с инфрачервени лъчи, за да може ракетата да следва релефа на земята от тридесет метра височина, без да бъде засечена от отбранителните радарни системи.
— Виж, шкипере… — Гадния беше развил болтовете на капака за оглед. Погледнах. На мястото на ядрения полезен товар нямаше нищо. Има един технически термин за реакцията ми: „Сега отиде на майната си!“
— Мислех да мушна димна бомба вътре — обясни той, — но, дявол да го вземе, полковник, някой е идвал преди нас и е откраднал шибаната ядрена глава.
Нали съм си параноик, първото нещо, което ми мина през ума, беше, че Пинки наистина ни е скроил номер и ония от Следствената служба на Военноморските сили ей сега ще нахълтат през вратата и ще ни арестуват за влизане с взлом в секретно съоръжение. Но не беше възможно да го е сторил. Не защото не е достатъчно изобретателен, а защото нещо не си пасваше. Освен това не бях забелязал никакви признаци за засада по време на тридесет и шест часовата ми операция по разузнаване и оглеждане, а ако ме биваше за нещо, то беше точно да усещам опасността.
Значи това беше нещо сериозно. Някой крадеше части от ракетите. Разгневих се. По дяволите, наистина сигурността им тук беше слаба. И ако това не беше истинско доказателство, то не знам тогава кое ще е.