Дори смъртта на Ришър не ми се отрази така лошо, както поражението в „Пустиня–1“. Ришър сам носеше отговорност за смъртта си — собственото му безразсъдство го погуби. Пък и тези неща се случваха на война. Мъжете умират в боя. В „Пустиня–1“ всички ние имахме пръст в смъртта на бойците, които загинаха безсмислено. Убити бяха смели мъже, преди да могат да направят това, за което са се обучавали.
Всичко беше едно огромно осиране — от върха на пирамидата до долу. Едно голямо прахосване.
Глава 17
На кинолентата доблестните воини възкръсват от пепелта и тръгват отново да спечелят битката под звуците на „Невъзможната мечта“96, но това е само в киното. В живота не се случва. В живота воините умират. В живота боговете от Капитолийския хълм и от Белия дом искат човешки жертвоприношения. Затова Чарли Бекуит и Джим Вот бяха принесени в жертва от Дейви Джоунс и останалата част от командването, въпреки че нямаха никаква вина.
Чарли, който съвсем не е политик, разбра какво става, но вече беше твърде късно. Срещнах го в Е-образния коридор една седмица след „Пустиня–1“. Погледът му беше мътен и вперен хиляда метра напред.
— Дик — каза ми той, — онези момчета там просто ме изоставиха на онова място.
Този случай беше наистина голям удар за мен. Видях как изкормят Чарли Бекуит — добър и силен мъж, отишъл и заложил живота си, защото вярваше в своята мисия и в хората си, но не му беше дадена възможност да проведе нещата така, както ги умееше той. А после, след като му беше отнела по-голямата част от контрола и командването, бюрократичната машина винеше него за своите грешки.
„Аха — чух онзи глас, който винаги ми е звучал като гласа на Ев Барет, — Марчинко, смотан заднико с лайнен мозък, идиот такъв, ако ти дадат подобна възможност, ще те изработят по същия начин, по който изработиха и Чарли Бекуит.“
И въпреки че никой не пееше „Невъзможна мечта“ (а и никоя друга, като стана дума за песни), на 26 април 1980 година, само два дни след „Пустиня–1“, започна работа по операциите „Снежна птица“ и „Меден язовец“, които бяха втора серия планове за спасяването на американските заложници в Иран.
В същото време беше създадена Обединена оперативна група, както нареди министърът на отбраната Харолд Браун. Указанията бяха това да бъде група, която да планира и да провежда военни операции за борба срещу терористични актове, насочени срещу Съединените щати, техните интереси или жители. Въпреки че Обединената оперативна група щеше да включва части от армията, Военноморските и Военновъздушните сили, всяка служба ще се намира извън нормалната за нея административно-командна верига и ще докладва на един армейски генерал, намиращ се във Форт Браг, Северна Каролина.
Идеята беше твърде радикална за въоръжените сили. Тя означаваше, че вместо всичките служби да работят отделно и често пъти в пряка конкуренция помежду си, силите, разпределени в Обединената оперативна група, ще работят заедно. Командването и управлението да бъдат унифицирани. Лявата ръка да знае какво прави дясната. Или както проповядвах на тюлените си във Виетнам, да съществува сплотеност в бойната група. Няма какво да си говорим за революционни концепции.
Разпределен бях към Обединената оперативна група като изпълнителен офицер от Военноморските сили и помагах за оформянето на концепция за определяне на мисията и организирането на групата. Работех в приземна канцелария във вътрешностите на Пентагона, което — имайки предвид предназначението на сградата — ме устройваше напълно.
Три етажа над мен Чарли Бекуит също помагаше за изготвянето на документите за Обединената оперативна група. Обединено командване за специалните операции беше нещо, за което Чарли мечтаеше от години. Какъвто си е лоялен по отношение на армейските специални сили, Чарли разработи версията си с приоритет на уникалните възможности на неговата група „Делта“. Но тъй като беше и реалист, той скоро разбра, че Обединената оперативна група ще има нужда и от тюлени, за да могат да нападат морски обекти — танкери, кораби и военни обекти: ремонтни докове на Военновъздушните сили, самолетоносачи и ядрени подводници.
Аз също вярвах, че трябва да бъдат включени и тюлени, но не като допълнителна сила, намираща се под разпореждането на някой друг. Убеден бях, че цяла една група тюлени е съществено необходима на Обединената оперативна група. Ето защо, когато първият проект на документите за персонала се плъзна по бюрото ми през месец май 1980 година, аз промених леко писанията на Чарли Атаката. Както беше написана, записката за личния състав изискваше елемент от „ТЮЛЕН“. Изтрих тази дума и я замених с бойна единица.