— Разбира се, Дик. — Не сваляше поглед от мен, докато стоях мирно. Не ми предложи стол.
— Сър — казах с равен глас, — не зная дали ви е известно, но имам заповед да се явя в Националния военен колеж през месец август. — Надявах се, че разтуптяното ми сърце не ме издава по никакъв начин. Усещах как кръвта ми пулсираше в слепоочията ми, в китките на ръцете и в гърдите.
— Не знаех това. Поздравявам ви.
— Благодаря ви, сър. Но знаете ли, съществува нов команден пост в „ТЮЛЕН-група 6“. Питах се дали ще сте така любезен да ме уведомите ще ме вземете ли предвид като потенциален кандидат. Ако го направите, кое от назначенията бихте ми препоръчали, Военния колеж или „ТЮЛЕН-група 6“?
Командващият се облегна на стола си и направи с дланите си къщичка.
— Зная колко усилено работи, Дик. Зная, че си бил под голямо напрежение. Зная и колко часове стоят зад работата ти. — Не ме изпускаше от погледа си. Сякаш следеше някаква цел. — Как е семейството ти?
Добър въпрос. Подтекстът беше: „Семейството ти ще издържи ли още две години раздяла, или ще се разпадне?“ Знаех добре, че вероятно ще се разпадне — Кати и аз вече не бяхме във възможно най-добрите семейни отношения, — но ми се щеше да опитам да поема този команден пост. Реших да парирам въпроса му:
— Сър, съпругата и децата ми са съпруга и деца на офицер от Военноморските сили.
Веждите му се повдигнаха озадачено, а после се върнаха в нормалното си положение.
— Добре — каза адмиралът. Млъкна, а след това продължи: — Е, Бил Кроу ми казва, че ти си човекът, който си е избрал, защото доста време си се занимавал с антитероризма. Но работата няма да е лека. Въпросът е кое назначение би предпочел ти, Дик?
Постът щеше да бъде мой, ако го поисках. Обзе ме някакво неизразимо спокойствие. Същото, което изпитвах и в боя. Времето се забавяше и жадно поемах всяка милисекунда. В съзнанието си видях образите на някои от хората, които ми помогнаха да се издигна до този невероятен пост. Ев Барет, Б. Б. Уитъм, Орела Галахър, Джим Финли, Уотсън Кръпката и Рон Роджърс от група „Браво“, където за първи път бях командир. Хари Хъмфриз, Коня Кучински, Франк Сколис и Горди Бойс от моята чудесна тълпа откачени убийци от Осми взвод. За миг се върнах обратно в Чау Док с тялото на Кларънс Ришър в ръце. Ще има ли такива като него в новата бойна единица? Вероятно. Мога ли да приема това предизвикателство? Мога ли да поема такъв товар? Да, по дяволите, мога. Знаех, че целият ми живот е преминал в името на този един на милион шанс отново да стана истински воин и да бъда начело на бойна единица, която съм създал по свой образ и подобие.
Гледах командващия право в очите. Гласът ми беше равен и спокоен. Говорех официално, защото главнокомандващите офицери обичат това.
— Сър, знаете, че ще се гордея да бъда първият командващ офицер на „ТЮЛЕН-група 6“. Постът на командира е първото нещо, към което се стреми всеки моряк, а за мен той със сигурност ще бъде особен, защото имам основна роля в подготвянето му.
Главнокомандващият кимна с глава.
— Дик, аз бих желал ти да бъдеш първият командир на „ТЮЛЕН-група 6“.
В съзнанието ми избухваха фойерверки — истинско четвъртоюлско100 празненство, — но нито за миг не се издадох.
— Много съм ви благодарен, сър. Смятам, че Военният колеж вече не е тема за обсъждане.
Хейуърд протегна ръката си към мен. Стиснах я, отстъпих назад и отдадох чест.
— Благодаря ви, сър.
След като излязох от кабинета на главнокомандващия, въздъхнах така, че сигурно се е чуло чак в Литъл Крийк. Изтичах надолу по коридора като рисивър101, завих на ъгъла и нахлух в кабинета на Бил Кроу. Секретарите и адютантите му дори нямаха възможност да реагират, когато профучах през вратата му. Не му казах нищо, а само вдигнах нагоре двата си палеца.
Кроу ме погледна с голяма, широка и топла усмивка, от която разбрах, че е намазал колата на адмирала с цяло кило вазелин.
— Предполагам, командире на „ТЮЛЕН-група 6“, че не си използвал съществителното „осиране“.
Глава 18
През месец юли 1980 година в Литъл Крийк се проведе конференция по въпросите на войната със специални методи. Присъствах там. Бях зает повече с това да слушам, отколкото да приказвам. Силно желаех да споделя с бригадните генерали начело на групите на Военноморските сили за война със специални методи „1“ и „2“ — Дейв Шейбъл от „1“ и Тед Лайънс от „2“ — за сформирането на нова бойна единица от мен, както и че след петнадесети август ще дойда при тях, за да търся подходящи хора. Но главнокомандващият ми беше заповядал да не казвам на никого за „ТЮЛЕН-група 6“ и подчинението ми беше въпрос на разум и основни познания по математика. Тед и Дейв бяха полковници и както и да го смяташ, четири ленти плюс четири ленти не се равняват на четири звезди.
100
Деня на приемане на Декларацията за независимостта на САЩ през 1776 год. Празнува се с фойерверки. Известен и като Ден на независимостта. — Б.пр.