Но пък бяха абсолютни противоположности. Лари Златото имаше мърляворуса коса, а лицето му изглеждаше така, сякаш е участвало в твърде много побоища. Франк Златото беше тъмнокос и приличаше на актьора Марк Хармън, но беше по-едър. Лари се поддаваше на настроения. Когато се чувстваше щастлив, изглеждаше така, сякаш досега не е имал щастливи дни през живота си. Франк беше темпераментен, с усмихнати очи, точно от онзи тип мъже, които влизат в бара и заговарят дамите с лекота.
Уменията на Лари включваха сапьорска дейност (помагаше ми да приготвя дървените си войници за нападението в Иран) и въздушни операции — можеше да кара самолет. Воювал е като морски пехотинец и знаех, че при нужда ще дръпне спусъка. Освен това за кратко време му бях командир в „ТЮЛЕН-група 2“. Той дойде точно когато аз предавах командването на сменящия ме офицер. Не опознах Лари добре, но имах усещането, че е стабилен и надежден — от онези, които се втурват първи и напускат последни.
Идеалът ми за истински тюлен в „ТЮЛЕН-група 2“ беше такъв тип човек като Лари. Той беше моряк, възпитан в традициите на Ев Барет. Лари беше сержант втори клас и никога не спираше да работи с подчинените си. Преминал беше изпитанията за „ТЮЛЕН-група 6“, преди да имаше такива.
За мен Франк Златото беше неизвестна величина. Но през една просмукана с бира вечер, докато провеждах интервютата в Литъл Крийк, Лари даде гаранции за уменията на приятеля си, написа имената на една мокра салфетка и я напъха в джоба ми.
— Шкипере, той е инструктор в групите за подводна диверсия.
Когато се появих в Коронадо, за да проведа подбора на кадри, салфетката се намираше на масата пред мен. Франк влезе.
— Име?
Каза ми го. Не се познавахме и не знаех какво да очаквам от него. Реших, че ще му изиграя номера си, в който се представям като откачения подполковник. Вдигнах омазнената салфетка и се престорих, че не мога да разчета написаното. Обръщах я насам и натам, кривях лицето си и се запъвах над мастилените петна.
— Името ти не е ли Фнннънннк Финннуффф?
— Не, сър. — Каза ми името си.
Погледнах го критично, а след това отново погледнах салфетката. Поклатих глава.
— Сигурен ли си, че не се казваш Фнннънннк Финннуффф?
— Да, сър.
— Кой е номерът на социалната ти осигуровка105?
Каза ми го.
— Ти си другият човек от двойката плувци на Лари?
— Да.
Смачках коктейлната салфетка на топка и я хвърлих право в близкото кошче.
— Нает си. Махай се.
— Ъъ, подполковник…
— Да?
— За какво съм нает?
— Искаш да кажеш, че Лари не ти е обяснил?
— Да. Той само ми каза да се обадя и ако ме питате дали искам работа, да отговоря с „да“.
Оказа се, че Франк си е съвсем наред. Стана летец. Помагаше ни да усъвършенстваме скоковете с парашут и снайперските умения, защото беше отличен парашутист с въображение и бърз стрелец. Но му сдъвках задника през първата вечер в Литъл Крийк. Той се появи в тениска с надпис „ТЮЛЕН“.
— Хей, мозъко лайнен… — Сграбчих го за противната дреха. — Ти можеш ли да произнесеш думите „оперативна секретност“?
Коня беше избран от Пол. Той беше бивш щатски шампион по борба и когато го потърсих, беше напуснал Военноморските сили и пръскаше полетата на Охайо. Описах му възможностите, които ще има, ако отново се запише в армията. Появи се в Литъл Крийк след няколко дни, като показваше типичната си еднометрова усмивка и едрите си зъби. Беше едър, силен и страшен. Коня беше един от онези редки хора, които не знаят що е страх. А най-хубавото от всичко беше, че нямаше самолет, който да не може да управлява — от „Пайпър къб“ до „Боинг 727“. Качваше се в кабината и след няколко минути излитахме.
Пръстите, старшина, който ме познаваше от достатъчно време, помнеше защо ме наричат Дик Диверсанта. Не приличаше на тюлен. Тежеше по-малко от седемдесет килограма с мокри дрехи и имаше уши като слона Дъмбо106, големи сини очи и обмен на веществата, който работеше с такава скорост, че може би Пръстите изгаряше по сто калории при всяко мигване. Беше експерт сапьор и можеше да брои на пръсти само до девет, откъдето и получи прякора си. А и устата му не се затваряше. Пръстите имаше най-малко едно мнение за всяко нещо. В някои случаи имаше и по две-три. Нямаше значение дали те бяха противоречиви или не и затова решихме, че страда от раздвояване на личността. Пръстите беше стрелец плячкаджия, боец работохолик, който по отношение на външния си вид получаваше слаба оценка — беше истински боклук, — но „шест плюс“ за резултатите си. Беше помагал на Мак и мен да подготвим „ТЮЛЕН-група 6“ и беше точно такъв тип задник, какъвто ми трябваше.