Ходех напред-назад пред знамето.
— Повишавам шибаните правилници за „ТЮЛЕН-група 6“. Вече видяхте това на стрелбището. А сега чуйте следното: всеки от вас ще носи оръжие по всяко време. На работа, след работа, когато е свободен — не се надявайте на свобода, — когато пътува някъде, когато чука, каквото и да прави. Вие, господа, трябва да се превърнете в живо олицетворение на въоръжен пътник. Защо? Защото колкото повече свикнете с тежестта и положението на пистолета, толкова по-малко той ще бие на очи, толкова по-малко ще мислите за него и той ще стане част от вас. Когато преминем в нелегалност, а вярвайте ми, че това ще се случва, не искам да си играете с гащите, в които сте затъкнали 38-калибровия си пистолет, и с това да позволите на някоя тъпа маймуна с лайнен мозък от охраната на летището в Куагадугу да ви хване, че носите оръжие, и да ви вкара в дранголника. Това няма да се случва при мен.
Слушайте внимателно, господа, защото ще чуете тези думи отново: техниката на безопасност изхвръкна през прозореца. Ще се обучаваме така, както ще се бием — яко. Това означава, че по време на обучението някои от вас ще бъдат наранени. Някои от вас може да умрат. Такъв е животът. Но ние ще пазим гърбовете си. Ще се грижим един за друг. Ако се осерете и погубите партньора от плувната си двойка, аз ще погубя вас. Повярвайте ми, лесно е да се нагласи един фатален случай и аз ще ви погубя. Свършено е с вас.
Лоялността ви трябва най-напред и преди всичко да бъде насочена към партньора ви, към групата, взвода и подразделението. Законът съм аз, господа, и моят закон е прост: ще има шибана сплотеност.
Цареше пълна тишина. Добре. Погледите им бяха приковани в мен.
Прегърбих се и преминах на вълна „Кръстникът“, като заговорих с акцент като на Вито Корлеоне.
— Тази бойна единица… ще бъде като шибаната мафия. Аз… съм Capo di tutti capi, Padrone109. Аз правя предложенията и никой не отказва. И аз… аз се грижа за всичко. Освен това ние сме като едно семейство. И никога не трябва да говорите за това, което става в него. Ако имате проблем, идвайте при мене. Преди да идете където и да е, най-напред трябва да дойдете при мен.
Отидох до покрития статив в дясната част на сцената, отметнах черната му покривка и разкрих една карта на Иран.
— Имаме мисия. Все още не сме бойна единица, но имаме мисия — което е добре. Окей, виждате картата. Знаете коя част на света е. Знаете кой е държан там. Ние сме на повикване. Ние сме предвидени.
Смених картата със списък на седем цели, които трябваше да неутрализираме, докато „Делта“ отиваше да измъкне заложниците. Отбелязах ги една по една.
— Това е мисията ни, господа. И при това е доста кофти — истинско осиране, ако питате мен. Но знаете ли какво? Не трябва да харесваме мисията си — просто трябва да я изпълним.
Затова, когато по време на обучението започне да става тежко и напечено и си мислите „Уморен съм“ или „Старецът ни озорва твърде много“, или сте уплашени, защото се движим твърде бързо и всичко ще бъде една касапница, не забравяйте, че не трябва да ви харесва — трябва просто да го направите.
Сега знаете каква е мисията ни. Всеки път, когато преминавате през етап на обучението, искам да мислите как ще приложите обучението си за тези цели. Всеки път, когато ви се иска да се поотпуснете, си припомняйте тези цели.
Накратко, това е всичко, господа. Или нещата се свеждат до следното: давам ви инструментите. Давам ви възможността. Давам ви подкрепа и опора. Ако ни замерят с лайна, аз ще ги обера. Ако ни критикуват, аз ще посрещна критиката. Вие трябва да се тревожите само как да станете толкова добри в работата си, че да можете да правите всичко. А смотаните, тъпи минетчии бюрократи с миризливи уста и лайнени мозъци от Пентагона оставете на мен. Това е моя работа. Аз също не трябва да я харесвам. Аз просто трябва да я върша.
Глава 19
Често са ме питали дали не възнамерявам да се призная за виновен за това, че толкова години си играх със системата. Не се ли чувствам виновен за това, че използвах толкова много цинизми? Не се ли чувствам виновен заради прилагането на силови методи, за да получа каквото искам? Не се ли считам виновен за това, че карах началниците си да дъвчат лайна?