— Много лошо, Тед. Май си спомням, че когато командвах „ТЮЛЕН-група 2“, имах желязно правило за брадите и мустаците и то се спазваше. Ако настоящият командир не може да се справи с хората си, то това си е негов проблем, а не мой.
Тед извъртя очи към тавана и ме освободи. След около седмица открих, че е получил дълга записка от командващия Атлантическата група наземни войски, адмирал Дж. Д. Джонсън, който се оплакваше от стандартите за външния вид на „ТЮЛЕН-група 6“ и настояваше Тед да предприеме нещо. Не можех да докажа, че Тед е изфабрикувал оплакването от адмирала, но бях сигурен, че той стои зад всичко това.
Е, имаше начини човек да се справи с бригаден генерал Лайънс. Един от първите уроци, които получих във Виетнам, беше: „Не чакай врагът да дойде при теб — натреси му го.“ Разбира се, бригаден генерал Едуард Лайънс III не може да познава тази тактика. Той никога не е бил изпращан да се бие във Виетнам. Мамицата ти, Тед!
Обадих се по телефона на бригаден генерал Ричард Шолтс, командира за съвместните специални операции във Форт Браг. Шолтс беше истинският ми шеф. С него, както и с Бил Кроу, бяхме на малки имена.
— Генерале — казах аз, — нашият бригаден генерал, задникът Тед Лайънс, ме засипа с тотална критика. Какво ще кажеш за едно идване дотук, за да проведеш инспекция на персонала? Ти си командирът по операциите и ако косата ни е твърде дълга или ако районът ни не е почистен, ти трябва да ми кажеш да се стегна, а не Тед.
Шолтс се съгласи и каза, че ще дойде следващата събота в 09,00 часа.
Нормално инспекциите на униформеното облекло се провеждат на парадната площадка. Но тъй като „ТЮЛЕН-група 6“ беше секретна единица, нашата инспекция се проведе в един от кокошарниците зад щаба на „ТЮЛЕН-група 2“. В петък цялата ни група почисти района — офицери и редници, без разлика, — като събираха с греблата изгнили листа и шишарки. Помислих да очертая пътеките с празни бирени кутии в стила на Ев Барет, но реших, че в настоящия случай по-малко неща ще дадат повече резултати. След това почистихме кокошарниците, доколкото можахме, въпреки че не можеше да се направи много за подобряване на такова осрано място.
В събота в 07,00 часа събрах цялата група. Всички бяхме в парадни сини униформи и с медали. Офицерите носеха саби и бели ръкавици. Бяхме впечатляваща група — един от старшините ми, Майки Т, беше спечелил „Почетен медал на Конгреса“ във Виетнам. Носеше го окачен на врата си. Имаше и много други декорации, вариращи от „Сребърни“ и „Бронзови звезди“ до различни медали, награди и „Пурпурни сърца“.
Самият аз никога не съм се стремял към медали. Във Виетнам Дру Дикс и Хари Хъмфриз отидоха да спасяват медицинската сестра Меги и още няколко цивилни при битката за Чау Док. Армията награди Дру с „Почетен медал“ за действията му през този ден. Препоръчах Хари за „Бронзова звезда“, въпреки че, когато разбрах какво е направила армията с Дру, повиших препоръката си за „Сребърна звезда“. Според мен Хари просто си вършеше работата като тюлен и майната им на медалите. Но другите се впечатляват от похвали. Затова носехме всичките притежавани от нас медали. Накарах няколко пъти групата да застане мирно за тренировка. Металът по гърдите им дрънкаше като някакъв шибан глокеншпил115. Обсъдихме някои подробности, а след това аз се промъкнах до кокошарника, работното ми място, и зачаках идването на Дик Шолтс. Исках да остана няколко минути насаме с него.
Дик Шолтс не беше професионалист в сферата на войната със специални методи. Всъщност, въпреки че е завършил училището за Специалните войски, той винаги е отказвал да носи съответните отличителни атрибути и зелената барета. Шолтс беше старомоден воин, сериозен, груб и усърден воин, който с гордост носеше иглата за вратовръзка и колана с емблемите на Осемдесет и втори въздушен полк винаги, когато облечеше цивилни дрехи. Винаги съм смятал, че Шолтс не е бил особено доволен от назначаването си за командващ обединените операции. Той би предпочел да води парашутна дивизия. Но дори и разочарован, това по нищо не личеше в начина му на действие. Макар и агресивен, той ни подкрепяше.
Точно в девет часа генерал Шолтс пристигна от Форт Браг и големият му хеликоптер кацна на главната площадка на Литъл Грийд. Изпратих една от административните си плюнки да го вземе, като обясни, че съм в униформа и затова не трябва да ме виждат в базата.
За да дойде до нашите кокошарници, той трябваше да премине през района на „ТЮЛЕН-група 2“, който не беше почистен много добре. Генерал Шолтс внимателно отбеляза това в тефтерчето си и влезе през предната врата на щаба ми.